Даниъл Силва - Агентът

Внезапният порив на вятъра запрати рояк снежинки в лицата им. Алон вдигна яката на палтото си. Ибрахим прибра ръката си в джоба.

— Децата ни чуваха всички обиди, с които ни обсипваха нидерландските ни домакини. Те говореха местния език по-добре от нас. Долавяха тънкостите на нидерландската култура. Виждаха начина, по който се отнасяха към нас, и се чувстваха унизени. Ставаха все по-гневни и обвиняваха не само местните хора, но и своите родители. Децата ни са хванати в капан между два свята — не са нито изцяло араби, нито нидерландци. Те живеят в гураба — земята на чужденците, затова потърсиха убежище на сигурно място.

— В исляма.

Ибрахим кимна утвърдително и повтори:

— В исляма.

— Все още ли изкарваш хляба си с изработване на мебели, Ибрахим?

Арабинът поклати отрицателно глава.

— Пенсионирах се преди няколко години. Нидерландската държава ми плаща щедра пенсия и дори малко обезщетение заради двата липсващи пръста. Но аз работя по малко. Добре е за самоуважението ми. Това ме предпазва от остаряване.

— Къде работиш сега?

— Преди три години държавата ни отпусна субсидия да открием Ислямски културен център в квартала Ауд Вест. Работя там на непълен работен ден като съветник. Помагам на новопристигналите да се установят. Освен това помагам на хората да се научат да говорят правилно нидерландски. И държа под око сърдитите младежи. Там, в нашия център, за първи път чух слуха за заговора да бъде свален еврейски самолет. — Той погледна към Габриел, за да види реакцията му. — Когато се запознах по-подробно с нещата, открих, че е нещо повече от слух, и съобщих на професор Роснер. Трябва да ми благодариш, че двеста и петдесет евреи не бяха разкъсани на парчета над летище Схипхол.

По кея срещу тях се зададе двойка хомосексуалисти на средна възраст. Ибрахим ускори крачка и инстинктивно сведе поглед към паважа.

— Имам и друга работа — продължи той, когато минувачите отминаха. — Работя за мой приятел на пазара „Тен Кате“, продавам тенджери и тигани. Плаща ми процент от извършените от мен продажби и ми разрешава да напускам сергията, за да се моля. На Ян Хазенстраат има малка джамия, която се нарича „Ал Хиджра“. Тя е доста известна с екстремизма на своя имам. В „Ал Хиджра“ има много млади мъже, чието съзнание е изпълнено с картини на джихад и терор. Младежи, които говорят за мъченичество и кръв и смятат Осама бен Ладен за истински мюсюлманин. Тези млади мъже вярват в такфир . Известен ли ти е този термин?

Габриел кимна утвърдително. Такфир беше доктрина, развита от ислямистите в Египет през XIX век — теологичен трик, предназначен да даде на терористите свещено позволение да убиват почти всеки, когото поискат, за да осъществят целта си да наложат шериата и да реставрират халифата… Първата му мишена бяха други мюсюлмани. Всеки един мюсюлмански ръководител, който не управлява по шериата , можеше да бъде убит чрез такфир , задето се е отклонил от исляма. Същото можеше да сполети всеки гражданин на ислямска държава или мюсюлманин, живеещ в западната демокрация. Според такфир , демокрацията беше ерес, защото бе заменила божиите закони с човешките. Със същото основание мюсюлманите, пребиваващи в демократични страни, бяха считани за апостати и можеха да бъдат изтребени. Точно тази идеология бе дала правото на Осама бен Ладен да изпраща самолети срещу сгради и да взривява посолства в Африка, макар че голяма част от жертвите бяха мюсюлмани. Такфир даваше право на иракските сунитски терористи да убиват когото си пожелаят, за да попречат в Багдад да се установи демократично управление. Той даваше право и на мюсюлманските младежи, родени във Великобритания, да се самовзривяват в лондонското метро и автобусите, макар че сред хората, които отвеждаха със себе си в рая, имаше и други мюсюлмани, които вероятно биха желали да останат малко по-дълго на земята.

— Тези млади мъже си имат лидер — продължи Ибрахим. — Той е отскоро в Амстердам, от осемнайсет месеца или малко повече. Египтянин е. Работи в интернет клуб и телефонна централа в Ауд Вест, но обича да се представя за ислямски теоретик и журналист. Твърди, че пише за ислямски списания и уебсайтове.

— Как се казва?

— Самир ал Масри… или поне така се представя. Твърди, че има връзки с муджахидините в Ирак. Казва на нашите момчета, че техният свещен дълг е да отидат там и да избиват неверниците, които са осквернили мюсюлманските земи. Проповядва такфир и джихад . Вечер се събират в неговия апартамент и четат Саид Кутб и Ибн Таймия. Свалят видеофилми от интернет и гледат как в тях се обезглавяват неверници. Пътуват заедно. Неколцина от тях ходиха с него в Египет. В „Ал Хиджра“ се носят слухове за Самир. В джамията винаги се клюкарства, но този път е различно. Самир ал Масри е опасен човек. Ако не е от Ал Кайда, тогава е от сродна организация.