Даниъл Силва - Агентът

Габриел веднага се насочи към номер 37 и докато Ели му пазеше гърба, се зае с отключването на секретната брава на апартамент Г. След десет секунди тя се предаде. Алон мушна шперца в джоба си и извади беретата, после натисна дръжката и прекрачи прага. Постоя за миг неподвижно в тъмнината, стиснал в протегнатите си напред ръце пистолета, като се ослушваше и за най-слабия шум, и най-малкия намек за движение. Не чу нищо и махна на Лавон да влезе.

Ели включи миниатюрно фенерче и тръгна напред към всекидневната. Мебелите бяха купени от битпазара, подът бе застлан с напукан линолеум, а стените бяха голи, с изключение на един туристически афиш, на който се виждаше Куполът на скалата в Йерусалим. Габриел отиде до дългата импровизирана маса, направена от плоскост върху дървени подпори, която явно бе служила за бюро на Самир. На нея нямаше нищо, освен жълт бележник и евтина настолна лампа.

Той включи лампата и разгледа бележника. Две трети от страниците му бяха откъснати, а най-горният лист беше празен. Алон прокара пръсти по повърхността му и усети вдлъбнатините от буквите. Аматьорска грешка. Подаде бележника на Лавон, после взе фенерчето и освети под ъгъл повърхността на масата. Тя бе покрита с фин слой прах, с изключение на един правоъгълник в средата — мястото, където бе стоял компютърът, преди Самир да напусне Амстердам.

— Заеми се с мебелите — каза той. — Аз ще огледам останалата част от апартамента.

Алон отиде в кухнята. Остатъците от последното събиране на домакина с последователите му от джамията „Ал Хиджра“ бяха разхвърляни по покритите с линолеум кухненски шкафове: празни кутии от готова храна, мазни картонени чинии, използвани пластмасови прибори, смачкани пакетчета от чай. Той отвори хладилника — любимо място за съхранение на експлозиви — и видя, че е празен. Празни бяха и всички чекмеджета. Габриел погледна в шкафа под мивката и откри само една неотворена опаковка с почистващ препарат. Самир, ислямският теоретик и пропагандатор на джихад, беше типичен ерген мърляч.

Алон спря за миг във всекидневната, за да види докъде е стигнал Ели, после се отправи по късия коридор към задната част на жилището. Спалнята беше в същото отвратително състояние като кухнята. Един обикновен матрак лежеше леко накриво върху металната рамка и чекмеджетата на скрина бяха полуотворени. Както изглежда, Самир бе събрал багажа си съвсем набързо.

Габриел измъкна най-горното чекмедже и изсипа на леглото съдържанието му: вехто бельо, разнородни чорапи, картонено кибритче от дискотека на Лестър Скуеър в Лондон, плик от фотографско ателие, намиращо се зад ъгъла. Той пусна кибритчето в джоба си, отвори плика и прегледа снимките. На едната Самир беше на Трафалгарския площад, на другата стоеше до кралски гвардеец пред Бъкингамския дворец, на третата се возеше на виенското колело „Милениум“, на четвъртата беше пред сградата на Английския парламент. Но последната снимка, на която Самир позираше с четирима приятели пред американското посолство на Гроувнър Скуеър, накара сърцето му да прескочи един удар.

След пет минути той вече крачеше спокойно по пустия тротоар на Хьодсонстраат със снимките в джоба си и Лавон до него.

— Ако датите на снимките са реални, това означава, че Самир и последователите му са били в Лондон преди четири месеца — каза той. — Вероятно някой трябва да отиде дотам и да поприказва с нашите приятели от МИ5 5 5 Контраразузнавателната служба на Великобритания. — Б.пр. .

— Разбирам накъде биеш — отговори Ели. — Ти ще препуснеш към Лондон като рицар на бял кон, а аз трябва да ослепея от четене на останалите книжа на Соломон Роснер.

— Поне ще можеш да получиш своята тайландска храна.

— Защо изобщо трябваше да я споменаваш?

Габриел бе прекарал по-голямата част от живота си в изплъзване от полицията и службите за сигурност в Европа, затова с голяма неохота се съгласи да бъде посрещнат на другия ден следобед на летище Хийтроу от агенти на МИ5.

Забеляза тримата посрещачи веднага щом влезе в залата за пристигащи. Не беше трудно: бяха облечени в еднакви шлифери, а единият държеше негова снимка. Бяха го инструктирали да изчака агентите да приближат, затова си наложи да отиде на гише „Информация“ и да прекара няколко минути, преструвайки се, че преглежда списъка с лондонските хотели. Накрая, изгарящ от нетърпение да предаде своята информация, преди терористите да нанесат удара си, отиде при тях и им се представи. Агентът със снимката го хвана под ръка и го изведе навън до една лимузина „Ягуар“. Габриел се усмихна. Винаги тайно бе завиждал на британските шпиони и техните автомобили.