Даниъл Силва - Агентът

— Къде живее?

— На Хьодсонстраат, номер 37. Апартамент Г.

— Сам?

Ибрахим подръпна замислено брадата си и кимна утвърдително.

— Каза ли на Соломон за Самир?

— Да, преди месеци.

— И тъй, защо ме проследи тази вечер?

— Защото преди два дни Самир и още четирима младежи от нашата джамия изчезнаха.

Алон спря и се вгледа в египтянина.

— Къде са отишли?

— Разпитах тук-там, но като че ли никой не знае.

— Знаеш ли имената на четиримата младежи?

Арабинът му подаде едно листче.

— Намери ги — каза той. — Защото се опасявам, че в противен случай ще падат сгради.

— Наистина очаквах с нетърпение тази тайландска храна — каза Ели Лавон.

— Ще ти взема, но след като проникнем в апартамента на Самир.

— Кажи, моля те, къде смяташ да намериш тайландска храна в три часа през нощта?

— Аз съм много изобретателен.

Габриел изтри един участък от замъгленото предно стъкло и погледна през него към входа на улица „Хьодсонстраат“. Лавон сведе очи и започна да подръпва копчетата на палтото си.

— В оперативни ситуации не би трябвало да използваме наети коли, освен ако не са от сигурен източник.

— Знам, Ели.

— Освен това не би трябвало да влизаме с взлом и да претърсваме жилището без съответното подкрепление и одобрение от „Цар Саул“.

— Да, чувал съм това.

— Нарушаваш твърде много правила. Така се допускат грешки. Очаквах да прекарам нощта в хотел „Европа“, а не в ареста на нидерландската полиция.

— Кажи ми къде бих могъл да намеря сигурна кола и подкрепление в три часа сутринта в Амстердам?

— Дотук с твоята изобретателност. — Лавон погледна мрачно през прозореца. — Огледай се, Габриел. Виждал ли си някога толкова много сателитни антени? — Той бавно поклати глава. — Те са паметник на европейската наивност. Европейците си мислят, че могат да приемат милиони имигранти от най-бедните мюсюлмански региони в света и да ги превърнат в порядъчни социалдемократи само за едно поколение. И виж резултата. По-голямата част от мюсюлманите в Европа живеят в гета и кипят от гняв.

„Оказали са се в капан между два свята — помисли си Алон. — Нито изцяло араби, нито нидерландци. Изгубени в земята на чужденците“.

— Това място винаги е било инкубатор на насилнически идеологии — каза той. — Комунизъм, фашизъм, нихилизъм, анархизъм. Ислямският екстремизъм е просто най-новият вирус, който се размножава бурно в благоприятната европейска среда.

Ели кимна замислено и духна няколко пъти на ръцете си.

— Знаеш ли, Виена ми липсваше дълго след като се върнах в Израел. Липсваха ми кафенетата. Липсваше ми разходката по любимите ми улици. Но постепенно осъзнах, че този континент бавно умира. Европа тихо се оттегля в историята. Тя е стара и уморена, а младежите й са толкова песимистично настроени, че отказват да имат достатъчно деца, за да осигурят собственото си оцеляване. Те не вярват в нищо друго, освен в своята тридесет и пет часова работна седмица и августовската си отпуска.

— И в антисемитизма — вметна Габриел.

— Това е единственото, което никога не ми липсва — каза Лавон. — Вирусът на съвременния антисемитизъм се роди тук, в Европа, но след войната се разпространи в Арабския свят, където мутира и стана още по-силен. Сега Европа и радикалните мюсюлмани си го предават един другиму, заразявайки се взаимно. — Погледна към Алон. — И ето ни пак тук, две чудесни еврейски момчета, седящи в кола на ъгъла на европейска улица в три часа през нощта. Господи, кога ще свърши това?

— Никога няма да свърши, Ели. То е вечно.

Лавон се замисли и мълча няколко минути.

— Как смяташ да проникнеш в апартамента? — попита той.

Габриел бръкна в джоба на палтото си и извади малък метален предмет.

— Никога не съм могъл да използвам тези неща — каза Ели.

— Аз имам по-ловки ръце от теб.

— „Най-ловките ръце в занаята“, по думите на Шамрон. Но все още не знам какво мислиш, че ще откриеш. Ако Самир и неговата група наистина са действащи агенти, апартаментът ще е чист.

— Ще се изненадаш, Ели. Стратезите им са страхотни, но редовите им бойци не са блестящи „хирурзи“. Те са склонни към небрежност. Оставят разни неща да се търкалят наоколо. Правят малки грешки.

— Същото се отнася и за разузнавачите — вметна Лавон. — Помислил ли си за възможността да влезем право в капана?

— Затова са беретите.

Алон отвори вратата, преди Ели да успее отново да възрази, и излезе от колата. Пресякоха булеварда, като спряха веднъж, за да изчакат преминаването на празна боклукчийска кола, и завиха по Хьодсонстраат. Беше тясна странична уличка, от двете страни на която се издигаха ниски жилищни постройки. Двуетажните сгради, еднотипни и грозни, приличаха на излезли от творба на Оруел. Пред всяка от тях имаше малка полукръгла ниша с четири врати, две от които бяха за апартаментите на първия етаж, а другите две — за тези на втория.