Даниъл Силва - Агентът

До десет часа всички бяха изгладнели. За да не прекъсват работата си, решиха да си вземат храна за вкъщи. Габриел гласува за скара, Софи — за индонезийска храна, а Ели — за тайландска. След десетминутен оживен спор те решиха да теглят късмети от една стара филцова шапка на Роснер. Късметлията съобщи Софи.

— Тайландска — обяви тя, усмихвайки се на Лавон. — Ще теглим ли отново, за да видим кой ще я вземе?

— Аз ще отида — каза Габриел. — Има един човек, с когото трябва да поговоря.

Навън валеше слаб сняг. Алон остана за миг в горния край на желязното стълбище, закопчавайки палтото си, и огледа улицата, за да установи дали къщата е под наблюдение. Улицата беше пуста, с изключение на една прегърбена фигура върху пейка на отсрещния бряг на канала. Мъжът носеше протрито вълнено палто и кефия 4 4 Памучна кърпа, обикновено бяла или карирана, която се връзва на главата с лента, наречена агал . Традиционно се носи от арабските бедуини. В Персийския залив обикновено е бяла, а в Палестина — червено-бяла или черно-бяла. — Б.пр. на черно-бели квадрати вместо шал. Имаше прошарена рошава брада, а на темето му се мъдреше традиционната за правоверните мюсюлмани бяла шапчица куфи . Габриел слезе по стълбите и тръгна към подвижния мост в края на улицата. Като зави по Сталстраат, чу стъпки по калдъръма зад гърба си. Той обърна бавно глава и хвърли дълъг, напълно непрофесионален поглед през рамо. Мюсюлманинът, който седеше на пейката, сега бе на трийсетина метра зад него и вървеше в същата посока. Две минути по-късно, докато минаваше край мемориала на Роснер пред ресторант „Дулен“, Алон пак погледна през рамо и видя, че мъжът с куфито и кефията е скъсил наполовина дистанцията между тях. Спомни си думите, казани от Лавон същия следобед в хотел „Европа“: Просто се опитай да не убиваш никого, докато сме в Амстердам . Нямаше намерение да убива този мъж. Искаше само да му зададе два простички въпроса: Защо един правоверен мюсюлманин прекарваше най-добрата част от вечерта, като седеше пред къщата на Соломон Роснер? И защо сега го следеше по тъмните улици на Амстердам?

Ресторантът, където Софи Вандерхаус бе поръчала храна за вкъщи, се намираше на улица „Лейдсестраат“, недалеч от площад „Конингсплейн“. След като прекоси река Амстел, Габриел трябваше да свие надясно. Вместо това, той свърна наляво в тясна пешеходна улица, от двете страни на която имаше сексшопове, американски заведения за бързо хранене и малки арабски кафенета. Независимо от късния час, тя беше претъпкана с хора, но Алон продължаваше да държи под око своя преследвач на ярката неонова светлина.

Като наближи Рембрандплейн, улицата опустя, но двайсетина метра преди оживения площад Алон сви в една тъмна и тясна алея, която водеше обратно към реката. Мъжът с кефията и куфито спря нерешително на входа на алеята, сетне го последва.

Габриел извади беретата и освободи предпазителя. Чуваше гласа на Шамрон в главата си: Ние не размахваме като гангстери пистолета си на публични места и не отправяме празни закани. Ние вадим пистолета си по една-единствена причина. За да стреляме. И стреляме, докато ликвидираме обекта . Той мушна беретата в джоба на палтото си и продължи.

В средата на алеята тъмнината стана почти непрогледна. Алон свърна в пресичащия я пасаж и зачака там, стиснал дръжката на пистолета. Когато брадатият мъж подмина пасажа, той пристъпи напред и му нанесе рязък удар в областта на левия бъбрек. Краката на непознатия се подкосиха, но Габриел го сграбчи за кефията и го блъсна силно в стената от пенобетон.

В очите на мъжа се четеше истински ужас. Той го удари отново, този път в слънчевия сплит. Когато мюсюлманинът се преви надве, бързо го претърси за оръжие, но откри единствено портфейл и джобно издание на Корана. Габриел изправи мъжа и го опря на стената.

— Какво искаш от мен?

Непознатият само успя да се изкашля.

— Отговаряй — каза Алон — или ще продължа да те налагам, докато проговориш.

Мъжът вдигна ръка и помоли да не го удря. Габриел го пусна и отстъпи една крачка. Мюсюлманинът се облегна на стената и жадно си пое въздух.

— Кой си ти? — попита Алон. — Защо ме следиш?

— Аз съм човекът, когото търсиш в папките на Соломон Роснер — отговори непознатият. — И дойдох да ти помогна.

— Казвам се Ибрахим.

— Ибрахим кой?

— Ибрахим Фаваз.