Даниъл Силва - Агентът

— Изминаха три дни от убийството му — продължи Софи, — но нито един мюсюлмански лидер не си направи труда да осъди този акт. Всъщност използваха възможността, която пресата им предостави, да стоварят вината върху него . Къде са така наречените умерени мюсюлмани, за които четем по вестниците? Съществуват ли изобщо, или са плод на нашето въображение? Ако някой дръзне да каже нещо оскърбително за пророк Мохамед, нашите сънародници мюсюлмани, изпълнени със свещен гняв, се изсипват на улиците и ни заплашват с обезглавяване. Но ако някой от техните извърши убийство в името на Пророка…

Гласът й секна от възмущение. Габриел довърши мисълта:

— … тишината е оглушителна.

— Добре казано. Но вие не сте дошли в Амстердам да слушате моите проповеди. Предстои ви работа. — Софи го погледна внимателно, докато вървяха един до друг по тясната улица. — Знаете ли, хер Кивер, точно преди година професор Роснер за пръв път ми спомена за връзките си с човек на име Рудолф Хелер и какво трябва да направя, ако се случи нещо с него. Излишно е да казвам, че се надявах този ден никога да не дойде.

— Доколкото разбирам, вие и професорът сте били много близки.

— Той ми беше като баща. След като се дипломирах, имах десетки други предложения за работа — с доста подобри заплати от тази на Центъра за изследване на европейската сигурност, но аз избрах да работя за професор Роснер.

— Историчка ли сте?

Тя кимна утвърдително.

— Защитих дисертация на тема „Влиянието на холокоста върху следвоенното нидерландско общество“. Научих, че ние, нидерландците, имаме обичая да се поддаваме на влиянието от кръвожадни идеологии, били те националсоциализъм или ислямски фашизъм. Исках да помогна да се прекъсне този порочен кръг. И работата за професор Роснер ми предостави тази възможност. — Софи отметна един непокорен кичур от челото си и изгледа сериозно спътника си. — Бях до него пет години, хер Кивер. Споделях както подигравките, така и заплахите. И смятам, че това ми дава право да ви задам няколко въпроса.

— Боя се, че задаването на твърде много въпроси за това кой съм и защо съм тук ще направи живота ви още по-сложен и опасен, отколкото вече е.

— Ще ми позволите ли да изкажа една хипотеза?

— Щом настоявате.

— Не вярвам, че хер Рудолф Хелер е швейцарец. И още по-малко, че е финансов инвеститор, заинтересован да подпомага работата на анализатор на тероризма от Амстердам.

— Нима?

— Професор Роснер не говореше много за чувствата си към Израел. Знаеше, че това ще го направи още по-радиоактивен , отколкото си беше. Обаче беше ционист. Вярваше в Израел и в правото на еврейския народ да има родина. И подозирам, че ако някой умен израелски агент бе дошъл при него с подходящо предложение, той би направил всичко възможно, за да помогне.

Жената замълча и се вгледа в Габриел с въпросително изражение, сякаш му даваше възможност да отговори.

— Аз се казвам Хайнрих Кивер — каза той. — Колега съм на хер Рудолф Хелер от Цюрих и дойдох в Амстердам да прегледам личните книжа на професор Соломон Роснер.

Софи се предаде, макар че — ако се съдеше по изражението на лицето й — оставаше дълбоко скептична към неговата измислена история. Алон не я обвиняваше. Легендата му далеч не бе безупречна.

— Надявам се, че не планирате да напуснете скоро Амстердам — каза тя. — По приблизителните ми изчисления в архива си имаме над сто хиляди страници.

— Довел съм си помощник.

— Къде е той?

Габриел кимна към Лавон, който разглеждаше витрината на един магазин на двайсетина метра от тях.

— Откога цюрихските финансови инвеститори използват професионални агенти за наблюдение? — Жената тръгна по „Грунбьоргвал“. — Хайде, хер Кивер . Очаква ви дълга нощ.

Първоначалната й преценка за архива на Роснер се оказа доста оптимистична. След като направи кратка обиколка на къщата, Габриел сметна, че истинският брой на страниците достига четвърт милион. Имаше папки в кабинета на професора, както и в този на Софи, купчини с папки в коридора, а така също и в едно усойно помещение в избата. Оставаше естествено и цялата информация, съхранявана върху твърдия диск на компютъра на професора. Дотук с прогнозите на Шамрон, че ще се върнат в Йерусалим за уикенда.

Започнаха от кабинета на Роснер и работиха и тримата. Габриел и Лавон, реставраторът и археологът, седяха един до друг на бюрото на професора, докато Софи поставяше папките една след друга пред тях, с кратка информация, когато се налагаше, и превеждаше трудни пасажи, когато бе необходимо. Папките, които ги интересуваха или имаха поверителен характер, се отделяха и поставяха в кашони, за да бъдат изпратени на булевард „Цар Саул“. До девет часа бяха напълнили четири кашона и не бяха открили никаква препратка към Ари Шамрон, хер Рудолф Хелер или Службата. Както изглеждаше, Роснер бе бил предпазлив агент. Също така педантичен изследовател и събирач на сведения. В старата крайбрежна къща на улица „Грунбьоргвал“ се съдържаше забележително подробен и плашещ портрет на радикалните ислямски мрежи, действащи в Амстердам и извън него.