Даниъл Силва - Агентът

— Как е узнал Роснер за този заговор?

— Имаше си източници — рече Шамрон. — Много добри източници. Опитвал съм неведнъж да го убедя да ни ги прехвърли, но той винаги отказваше. Казваше, че те говорят с него, защото не е професионалист. Е, не беше точно така, но никой в Нидерландия не го знаеше.

— Сигурен ли си в това? — попита Габриел. — Убеден ли си, че той не е загинал заради връзката си с нас?

— За съжаление, твърде много хора в Амстердам желаеха неговата смърт. Някои от най-популярните джихадски имами в града открито призоваваха да се появи някой доброволец. Най-накрая намериха своя човек в лицето на Мохамед Хамза — бояджия от Северен Амстердам, който по случайност работел на строеж от другата страна на улицата, срещу дома на Роснер. След ареста на Хамза амстердамската полиция намери видеокасета в апартамента му. Била е заснета сутринта, в която загина професорът. На нея Мохамед спокойно казва, че това е денят, в който ще убие евреина.

— И каква поръчка искаш да изпълня за теб в Амстердам?

Навот и Шамрон се спогледаха. Ари остави Узи да отговори. В крайна сметка той беше шефът на отдел „Специални операции“.

— Искаме да отидеш в Амстердам и да унищожиш архива на Роснер. Естествено ще ни се да се доберем до имената на всички онези „златни“ източници, но преди всичко трябва да се увериш, че там няма нищо, което би могло да го свърже с нас.

— Би било много неприятно, ако връзките ни със Соломон излязат наяве — добави Шамрон. — Освен всичко друго, ще ни бъде ужасно трудно да вербуваме саяни от еврейските общности по света. Ние сме малка служба. Не можем да функционираме без тях.

Саяним бе световната мрежа от евреи, доброволни помощници на Службата. Сред тях имаше банкери, които снабдяваха агентите на Службата с пари в брой при спешни случаи; лекари, които ги лекуваха тайно, когато бяха ранени; хотелиери, които им предоставяха стаи под фалшиви имена, и агенти за отдаване на коли под наем, които им осигуряваха непроследими автомобили. По-голямата част от саяните бяха вербувани и подготвени от самия Шамрон. Той говореше с любов за тях, наричайки ги „тайния плод на диаспората“.

— Това може да влоши положението в Нидерландия, което бездруго е критично — вметна Габриел. — Соломон Роснер беше един от най-известните критици на войнствения ислям в Европа. Ако някога излезе наяве, че е бил наш платен говорител, еврейската общност в Нидерландия ще бъде изложена на огромен риск.

— Не съм съгласен с това определение — рече Шамрон, — но мнението ти е взето под внимание.

— Как се очаква да вляза в кабинета на Роснер?

Този път отговори Навот:

— Преди около година, когато заплахите срещу професора зачестиха и ставаха все по-яростни, разбрахме, че трябва да разработим план за действие при непредвидени обстоятелства. Роснер каза на асистентката си — млада жена, която се казва Софи Вандерхаус, в случай че умре, да се свърже с господин Рудолф Хелер и да следва стриктно неговите инструкции.

Хер Рудолф Хелер, финансов инвеститор от Цюрих, беше едно от многото фалшиви имена на Шамрон.

— Снощи се свързах със Софи — намеси се Ари. — Казах й, че мой колега ще пристигне в Амстердам утре следобед и трябва да му осигури пълен достъп до книжата на професор Роснер.

— Утре следобед?

— Има самолет на „Ел Ал“, който излита от „Бен Гурион“ в шест и четиридесет и пет сутринта и каца в Амстердам в два часа. Софи ще те чака в четири пред ресторант „Дулен“.

— Преглеждането на документацията на професора може да ми отнеме дни.

— Така е — съгласи се Шамрон, сякаш се радваше, че не му се налага да се занимава с това. — Ето защо реших да ти изпратя помощник. Той е в Европа по лични дела. Ще бъде там, когато пристигнеш.

Алон вдигна чашата с кафе до устните си и погледна Ари над ръба.

— А какво стана с обещанията, които дадохме на европейските служби за сигурност? Със спогодбата, която подписахме, за да свалят всички обвинения и съдебни преследвания срещу мен?

— Имаш предвид споразумението, което ти забранява да действаш на европейска територия, без да си получил разрешение от службата за сигурност на съответната страна?

— Да, точно него.

Тримата мъже запазиха съзаклятническо мълчание. Бяха много добри в даването на обещания, които нямаха намерение да спазват. Злоупотребяваха с паспорти, вербуваха агенти от съюзнически разузнавателни служби и служби по сигурността и редовно провеждаха операции на чужда територия, което бе забранено от дългосрочни договори. Правеха всичко това, защото нямаха друг избор, защото бяха заобиколени от врагове, които не се спираха пред нищо, за да ги унищожат, и защото останалата част от света, заслепена от своята омраза към ционизма и евреите, не им позволяваше да се защитават с цялата сила на военната си мощ. Лъжеха всички и се чувстваха истински спокойни само в собствената си компания.