Даниъл Силва - Агентът

— Значи мислиш, че Самир е ръководителят на групата?

— Така ми каза моят информатор.

— Доколко може да се вярва на източника ти?

— Спомняш ли си миналогодишния заговор за взривяването на самолет на „Ел Ал“ над летище Схипхол?

— Онзи, който нидерландците предотвратиха?

— Те не го предотвратиха, Греъм. Ние го предотвратихме с помощта на същия източник.

Сиймор сведе очи към снимките.

— Не е много за начало — каза той, — но се опасявам, че съответства на профила на най-мащабния сценарий за атентат, който сме разработили.

— Какъв е той?

— Базирана в чужбина бойна група, която работи с наблюдатели и подкрепления, окопани в тукашната общност. Членовете на действащата група се обучават и подготвят на място извън нашия обсег на наблюдение и влизат в страната в последната минута, така че да нямаме време да ги открием и да провалим намеренията им. Очевидно всичко това изисква комплексно планиране и умел стратег. — Той вдигна снимките. — Може ли да ги задържа?

— Твои са.

— Ще накарам имиграционната служба да провери имената и да види дали твоите момчета наистина са влезли в страната. Ще дам копия от снимките и на колегите ни от Отдела за борба с тероризма в Скотланд Ярд. Ако от столичната полиция сметнат заплахата за реална, могат да поставят още хора при обектите, които Ал Масри е посетил.

— А какво ще кажеш за повишено ниво на заплаха? — попита Габриел. — И засилване на наблюдението над местните екстремисти във Финсбъри Парк?

— Ние не действаме като нашите американски колеги. Не алармираме за повишено ниво на заплаха всеки път, когато сме напрегнати. Смятаме, че единственият резултат от това е нарасналият цинизъм на британското общество. Колкото до местните египтяни, ние вече ги наблюдаваме достатъчно отблизо.

— Надявам се да е така.

— Колко време възнамеряваш да стоиш в Лондон?

— Само тази вечер.

Сиймор му подаде визитка. На нея фигурираше единствено телефонен номер.

— Това е номерът на мобилния ми телефон. Обади ми се, ако откриеш още нещо в Амстердам. Да те закарам до хотела ти?

— Не, благодаря, Греъм.

— А до тайната ви квартира?

— До посолството ще е чудесно. Ще си поговоря с шефа на местната централа и с шефа на охраната на посолството, за да се уверя, че ние ще вземем подходящите мерки.

— Предай моите поздрави на шефа на централата. Кажи му да постъпи както намери за добре.

— Имаш ли намерение да ме поставиш под наблюдение, след като напусна посолството?

— Нямам излишни хора, иначе щях да го направя.

Лъжеше естествено. Честта сред шпионите стигаше само дотук.

Срещите на Габриел в посолството се проточиха повече от очакваното. Началникът на охраната превърна петминутния брифинг в разпит, който продължи близо час, а шефът на местната централа прие рутинния жест на любезност като възможност да впечатли човека, когото очевидно смяташе за свой бъдещ началник. Кулминацията настъпи около осемнадесет часа, когато посланикът се появи без предупреждение и настоя Алон да вечеря с него в Найтсбридж. Габриел нямаше готово извинение и бе принуден да изтърпи една ужасно скучна вечер в разговори за комплицираните връзки между Израел и Великобритания. По време на вечерята той често си мислеше за Ели, който кротко си четеше папките в снежния Амстердам, и му се искаше да е там с него.

Минаваше десет часът, когато най-сетне влезе в тайната квартира на Службата на Бейзуотър Роуд, която гледаше към Хайд Парк. Остави чантата си в коридора и бързо огледа обстановката. Апартаментът бе семпло обзаведен, както повечето безопасни квартири, и доста просторен за лондонските стандарти. Хладилникът бе добре зареден и една деветмилиметрова берета го очакваше в кухненския килер заедно с допълнителен пълнител и две кутии муниции.

Габриел зареди пистолета и го занесе в спалнята. Вече три дни не бе спал като хората и трябваше да мобилизира цялата си издръжливост и способност да се концентрира, за да издържи вечерята с посланика, без да заспи над чашата си с вино. Съблече се бързо и се просна на леглото, после пусна телевизора и намали звука му, така че ако се случи нещо през нощта, да бъде събуден от новините. Запита се дали столичната полиция вече се е задействала заради информацията, която бе донесъл от Амстердам. Двеста активни терористични мрежи, шестнадесет хиляди известни терористи, три хиляди мъже, които са били обучавани в тренировъчни лагери на Ал Кайда … МИ5 и лондонската полиция имаха за какво да се тревожат и без петимата младежи от Амстердам. Този следобед бе усетил нещо в държането на Греъм Сиймор — примирението, че е само въпрос на време, преди Лондон да бъде ударен отново.