Даниъл Силва - Агентът

Върна се до бюрото и дръпна най-горното чекмедже. Вътре беше атласът „Лондонските улици от А до Я“. Извади го и го отвори на карта 82. Тя показваше най-близкия ъгъл на Хайд Парк и заобикалящите го улици на Мейфеър, Мерилбоун, Бейзуотър и Сейнт Джонс Уд. Пешеходните алеи в парка бяха изобразени с пунктирани линии. Габриел ги сравни с отпечатъка в бележника на Самир.

Те съвпадаха напълно.

Хайд Парк …

Но защо терористите ще искат да извършат атентат в парка?

Замисли се за снимките, които бе открил в апартамента на Самир: Самир на Трафалгарския площад, до кралски гвардеец пред Бъкингамския дворец, возещ се на виенското колело „Милениум“, пред сградата на Парламента. Самир с четирима приятели пред американското посолство на Гроувнър Скуеър. Пак погледна картата в атласа „От А до Я“.

Гроувнър Скуеър се намираше на две пресечки източно от парка, в Мейфеър.

Вдигна телефона и набра един номер.

— Греъм Сиймор.

— Искам да предупредите американците за групата от Амстердам.

— Каква амстердамска група?

— Хайде, Греъм… не му е времето.

— Хората от имиграционната служба прекараха нощта в търсене. Досега не са открили никакво доказателство, че мъже с имената, които ми даде, са в страната.

— Това не значи, че не са.

— Защо смяташ, че са се насочили към американците?

Габриел му каза.

— Искаш да вдигна тревога на Гроувнър Скуеър заради някакви линии в бележник?

— Да.

— Няма да го направя. Няма достатъчно доказателства, които да подкрепят подобно обаждане. Освен това, ходил ли си напоследък на Гроувнър Скуеър? Сега е истинска крепост. Нито един терорист не може да припари близо до сградата.

— Обади им се, Греъм. Ако не го направиш, ще го сторя аз.

— Чуй ме, Алон, и то много внимателно. Ако смяташ да създаваш проблеми в моя град, с Божията помощ ще…

Габриел прекъсна връзката и набра друг номер.

Петък, 7:13 ч.

Улиците в северния край на елегантния квартал Мейфеър имат типично американски колорит. Сред величествените постройки в джорджиански стил изпъкват сградите на Американската търговска камара, Американския клуб, Американската църква, Американското общество и Дружеството на американските жени. В северната страна на Гроувнър Скуеър се издига сградата на американските военноморски сили, а в западната — посолството на САЩ. Внушителната постройка, украсена с огромен позлатен орел, е една от най-големите американски дипломатически мисии в света и единствената, издигната върху земя, която не е собственост на федералното правителство. Уестминстърският херцог, който притежава по-голямата част от Мейфеър, отдава имота на американското правителство на много разумна цена — срещу номинален годишен наем. Не съществува никаква опасност в близко бъдеще американците да бъдат изгонени от техния остров в Мейфеър, тъй като договорният срок изтича на Коледа 2953 г.

Петдесет и осем мъже и една жена са заемали поста американски посланик в английския кралски двор. Петима от тях впоследствие са станали президенти, но само един е излязъл от редиците на американската дипломатическа кариера. Останалите са политически назначения и дебютанти в кариерата, известни повече с парите и политическите си връзки, отколкото с опита си във външната политика. Техните имена се включват в почетния списък на американското висше общество: Мелън, Кенеди, Хариман, Олдрич, Брус, Уитни и Аненбърг.

Настоящият американски посланик в Лондон Робърт Карлайл Холтън не произхождаше от известно семейство и малцина американци знаеха името му, макар че той беше най-богатият човек, заемал досега този пост, и политическите му връзки не отстъпваха на никого. Холтън бе президент и главен изпълнителен директор на базираната в Денвър „Ред Маунтин Енерджи“ и по последни данни личното му богатство надвишаваше пет милиарда долара. Освен това беше дългогодишен приятел на президента на Съединените щати и негов най-голям финансов поддръжник. Малко след назначаването му „Вашингтон Поуст“ бе публикувал саркастична биографична бележка за Холтън, в която се казваше, че „сред заслугите му е и изключителното политическо постижение да постави най-добрия си приятел в Белия дом“. На въпрос относно достоверността на редакционната бележка, който му бе зададен по време на церемонията по приемане на поста, Робърт Холтън бе отговорил, че му се ще да е бил в състояние да даде повече пари на президента — реплика, която му коства няколко демократични гласа.