Даниъл Силва - Агентът

Той вече посягаше към ключа на лампата, когато забеляза жълтия бележник на Самир, подаващ се от страничния джоб на пътната му чанта. „Вероятно там няма нищо“ — помисли си, но се познаваше достатъчно добре, за да знае, че няма да може да заспи, докато не се увери. Намери молив в горното чекмедже на нощното шкафче и прекара следващите десет минути в нанасяне на леки щрихи по повърхността на бележника. Тайните на Самир постепенно изплуваха пред очите му. Борове на планински връх, пясъчни дюни в пустиня, паяжина от разклоняващи се линии. Самир ал Масри, привърженик на джихад и ерген мърляч, обичаше да си драска, докато размишлява.

Петък, 7:02 ч.

Събуди го телефонът. Както във всички безопасни квартири, той имаше примигваща лампичка, която показваше, че някой звъни. Тази светеше в синьо. Сякаш полицейска кола безшумно бе влязла в спалнята.

— Буден ли си? — попита Ари Шамрон.

— Вече да.

— Още спиш?

Габриел погледна часовника си.

— Седем сутринта е.

— Тук е девет часът.

Особеностите на международните времеви зони не интересуваха Шамрон. Той смяташе, че всеки агент на Службата, независимо от местоположението му, е длъжен да спи и се събужда в синхрон със самия него. В Службата това бе известно под името „Шамроново централно време“.

— Как мина срещата ти с Греъм Сиймор?

— Напомни ми да не използвам паспорта си на името на Хайнрих Кивер, когато отново влизам във Великобритания.

— Той реагира ли на информацията, която му даде?

— Изглежда, има си по-големи главоболия от няколко младежи от Амстердам.

— Така е.

— Ще трябва да информираме нидерландците за положението.

— Щом Ели приключи с прочистването на архива на Роснер, ще извикаме нидерландския агент за свръзка в Тел Авив и ще си поприказваме с него.

— Само гледай да предпазиш нашия информатор. Той е от хората, които трябва да оставим за черни дни.

— Не се притеснявай, разговорът ни ще бъде много кротък.

— Самолетът пристига в Амстердам в ранния следобед. Ако двамата с Ели работим през нощта, би трябвало да приключим до сутринта.

— Боя се, че Ели ще трябва да довърши работата без теб. Няма да се връщаш в Амстердам.

— А къде ще ходя?

— У дома — отговори Ари. — Един бодел ще те вземе след час и ще те откара до Хийтроу. И се опитай, когато се качиш на самолета, да не изглеждаш така, сякаш те е драла котка, както правиш обикновено. Довечера ще вечеряме на улица „Каплан“.

На улица „Каплан“ се намираше кабинетът на министър-председателя.

— Защо ще вечеряме там?

— Ако нямаш нищо против, предпочитам да не обсъждам нашите висши държавни и разузнавателни дела пред подслушвачите на МИ5 и Британската правителствена централа.

— Това е сигурен телефон.

— Няма такова нещо — възрази Шамрон. — Просто гледай да се качиш на този самолет. Ако попаднеш в задръстване, звънни ми от колата. Ще се обадя на „Ел Ал“ да задържат самолета.

— Няма да го направиш.

Линията прекъсна. Габриел остави слушалката на вилката. Ще вечеряме на улица „Каплан“ . Досещаше се каква ще е темата на разговора. Очевидно Амос нямаше да оцелее дълго. Той погледна към телевизионния екран. Три фотогенични млади жени водеха сериозна дискусия за сексуалните лудории на най-известния британски футболист. Габриел потърси пипнешком дистанционното, но вместо това напипа бележника на Самир. Тогава си спомни как се бе събудил посред нощ и бе гледал рисунката — не боровете и пясъчните дюни, а следите от разклоняващите се линии.

Отново се вгледа в нея. Той бе надарен с почти перфектна визуална памет — дарба, доразвита от изучаването на история на изкуството и работата му като реставратор. В паметта си съхраняваше стотици хиляди картини и можеше да определи автентичността на една творба само като разгледа няколко мазки на четката. Беше убеден, че линиите не са случайни драсканици, а част от някакъв чертеж, и бе сигурен, че вече го е виждал някъде.

Алон отиде в кухнята и си направи кафе, после отнесе чашката до прозореца. Започваше да се развиделява и сутрешният трафик в Лондон вече бе подновил бесния си ритъм. Някаква жена, която много приличаше на бившата му съпруга, стоеше на ъгъла и чакаше да се смени светлината на светофара. Когато светна зелено, тя пресече Бейзуотър Роуд и изчезна в Хайд Парк.

Хайд Парк.

Той погледна бележника, след това отново през прозореца.

Възможно ли е?