Даниъл Силва - Английският шпионин

Същия ден в Лондон Греъм Сиймор — генералният директор на Секретната разузнавателна служба на Нейно Величество, обяви, че четирима служители на МИ6 са били убити във вила в отдалечен край на Западен Корнуол. Той добави, че един служител на отдел „Личен състав“ на МИ6 се е самоубил, скачайки от най-горната тераса на Воксхол Крос. Сиймор отказа да каже дали двете събития са свързани, но пресата видя в избрания за неговото съобщение момент доказателство, че е така. Това беше един от най-черните дни в славната история на службата и страничният ефект от него скоро предизвика разкрития отвъд Ирландско море. Британската преса почти не обърна внимание, когато в окрайнините на една гора в графство Антрим бе намерен трупът на белфасткия кръчмар Били Конуей, нито когато три дни по-късно един турист се натъкна на частично разложения труп на Лиъм Уолш отвъд границата в графство Майо. От телата на двете жертви бяха извадени деветмилиметрови куршуми, макар че при балистичната експертиза бе установено, че са изстреляни от две различни оръжия. Гарда Шихана и Полицейската служба на Северна Ирландия разследваха убийствата като отделни инциденти. Между тях никога не бе намерена връзка.

В Германия полицията бе направила свое собствено тревожно откритие — още един труп с още един деветмилиметров куршум. Трупът беше на мъж, който по-късно щеше да бъде идентифициран като офицера от руското разузнаване Алексей Розанов. Самоличността на човека, изстрелял куршума, бе невъзможно да се установи. Вероятно той бе свързан с екипа агенти, които бяха убили шофьора и бодигарда на руснака в Хамбург. Сред най-смущаващите аспекти на откритието беше фактът, че паспортът на руснака бе намерен напъхан в устата му. Очевидно някой бе искал да изпрати послание. И по всеобщо мнение посланието бе получено. От Федералната служба за защита на конституцията — вътрешното разузнаване на Германия, забелязаха необикновено повишаване на руската шпионска активност в страната. Техните събратя от МИ5 забелязаха подобна промяна в руската агентура в Лондон. В Москва Кремъл не криеше чувствата си. Руският президент обеща, че убийците на Алексей Розанов ще получат высшая мера — най-тежкото възможно наказание. Експертите по руското разузнаване знаеха какво означава това. По всяка вероятност скоро щеше да се появи още един труп.

Обаче имаше ли връзка между събитията в Германия, Великобритания и трийсет и двете графства на Ирландия и Ълстър? Имаше ли неизвестна звезда, около която те се движеха по фино очертана орбита? Няколко от по-малките новинарски издания мислеха така и не след дълго някои от най-реномираните издания стигнаха до същото заключение. Германският „Шпигел“ — дългогодишен стожер на разследващата журналистика, свърза Израел с убийството на Алексей Розанов и неговия охранителен екип — връзка, която от кабинета на израелския премиер, в рядък коментар по разузнавателните въпроси, категорично отрекоха. Скоро след това „Айриш Таймс“ изказа предположението, че има британска намеса в отвличането и убийството на Лиъм Уолш, докато от Ирландската национална телевизия и радио разгледаха предполагаемата роля на Уолш в бомбения атентат в Ома през август 1998 година. После „Дейли Мейл“ пусна базираща се на слухове статия, че служителят на МИ6, който бе сложил край на живота си, в действителност е шпионирал за Русия.

Британското външно министерство отрече категорично верността на това съобщение, макар че доверието в него бе поставено под въпрос два дни по-късно, когато премиерът Джонатан Ланкастър обяви пакет от драконовски икономически и дипломатически санкции срещу Русия и кликата от бивши офицери на КГБ, които контролираха Кремъл. Заявената от него причина бе „линия на поведение от страна на Русия на британска земя и на други места“. Санкциите включваха замразяване на лондонските активи на няколко прокремълски олигарси и ограничения на пътуванията им до Великобритания. С голяма помпозност руският президент обяви пакет от ответни санкции. Руските акции се сринаха по новините. Рублата стигна до най-ниското си ниво спрямо основните западни валути.

Но защо британският министър-председател бе реагирал така остро? И защо сега? Социално активните хора сметнаха първоначалното му обяснение за недостатъчно. Несъмнено, казаха те, трябва да е имало нещо повече от лошо руско поведение. В крайна сметка руснаците се държаха зле от години. И така репортерите се заеха да проучват, колумнистите 68 68 Водещ на редовна коментарна рубрика (колонка) в периодично издание — вестник, списание или интернет медия. — Б.пр. коментираха, телевизионните анализатори изказваха предположения и лансираха теории — някои правдоподобни, други не толкова. Неколцина успяха да се докоснат до истината, но никой никога нямаше да открие тънката нишка — отчасти заличена, която водеше от едно убийство на брега на замръзнало руско езеро до убийството на една принцеса и кръвопролитието сред зелените хълмове на Южна Арма. Нито щеше да свърже поредицата от наглед отделни събития с легендарния израелски разузнавач, който бе загинал при взрива на автомобила на Бромптън Роуд в Лондон.