Даниъл Силва - Английският шпионин

Габриел отвори прозореца няколко пръста, за да излиза димът. Нощният вятър запрати капки дъжд върху бузата му.

— Какво ще им кажеш?

— Чудех се дали имаш някакви предложения.

— Може да започнеш с истината.

— Те са стари — каза Келър. — Истината може да ги убие.

— Тогава им я поднеси на малки дози.

— Като лекарство. — Кристофър продължаваше да се взира в къщата. — Той искаше да стана лекар. Знаеш ли това?

— Мисля, че веднъж го спомена.

— Можеш ли да си ме представиш като лекар?

— Не — отвърна Алон. — Не мога.

— Не трябваше да го казваш така.

Габриел се заслуша в барабаненето на дъжда по покрива.

— Ами ако те не пожелаят да ме приемат обратно? — попита Келър след малко. — Ами ако ме отпратят?

— От това ли те е страх?

— Да.

— Те са твои родители, Кристофър.

— Личи си, че не си англичанин. — Келър избърса малък участък от запотеното стъкло и погледна намръщено дъжда. — Мокър съм от деня, в който се върнах в тази забравена от бога страна.

— В Корсика също вали.

— Не и като тук.

— Реши ли къде ще живееш?

— Някъде близо до тях — отговори Кристофър. — За съжаление, те ще трябва да се държат така, сякаш още съм мъртъв. Това е част от моята сделка с МИ6.

— Кога започваш?

— Утре.

— Каква е първата ти задача?

— Да намеря Куин. — Келър погледна Габриел и каза: — Ще бъда благодарен за всяка помощ, която службата ти може да осигури. Очевидно ще трябва да играя по правилата на МИ6.

— Жалко.

Майката на Кристофър отново се появи на прозореца.

— Какво гледа? — попита той.

— Може да гледа всичко — отвърна Алон.

— Мислиш ли, че тя ще бъде горда?

— От какво?

— От факта, че сега работя за МИ6.

— Знам, че ще бъде.

Келър посегна към дръжката на вратата, после спря.

— Попадал съм в много опасни ситуации преди… — Гласът му заглъхна. — Може ли да поседя тук още малко?

— Седи толкова дълго, колкото ти е нужно.

— В колко часа е полетът ти?

— Ще го задържа, ако се наложи.

Кристофър се усмихна.

— Работата с теб ще ми липсва.

— Кой казва, че тя трябва да спре?

— Скоро ще бъдеш шеф, а шефовете нямат вземане-даване с плебеи като мен. — Келър сложи ръка върху дръжката и вдигна очи към прозореца на къщата. — Познавам това изражение — каза той.

— Чие изражение?

— Изражението на лицето на майка ми. Тя винаги изглеждаше така, когато закъснявах.

— Ти закъсняваш , Кристофър.

Келър рязко се обърна.

— Какво си направил?

— Върви — каза Габриел и му подаде ръка. — Накара ги да чакат достатъчно дълго.

Кристофър слезе от колата и забърза през мократа улица. Той се замота известно време с градинската портичка, после се качи на бегом по стълбите, когато входната врата се отвори. Родителите му стояха в антрето, като се опираха един на друг за подкрепа, не вярвайки на очите си. Келър вдигна пръст пред устните си и ги прегърна със силните си ръце, преди бързо да затвори вратата. Алон го видя за последен път, когато той мина пред прозореца на гостната. След това щорите се спуснаха и той изчезна от поглед.

Същата вечер примирието между Израел и „Хамас“ се провали и войната в Ивицата Газа се възобнови. Когато самолетът на Габриел наближи Тел Авив, блясъкът на трасиращи снаряди озари южния хоризонт. Една ракета на „Хамас“ прелетя опасно близо до летище „Бен Гурион“, но бе взривена в небето от противоракетната установка „Железен купол“ 69 69 „Железен купол“, също известна и като „Желязна шапка“, е израелска система за противоракетна отбрана, която функционира при всякакви метеорологични условия. — Б.пр. . В терминала всичко изглеждаше нормално, освен група туристи християни, които се бяха скупчили, вцепенени от страх, около един телевизионен екран. Никой не забеляза покойния бъдещ шеф на израелското разузнаване, докато той си проправяше път сред множеството, метнал на рамо пътната си чанта. На паспортния контрол Алон заобиколи дългата опашка и мина през една врата, запазена за полевите агенти на Службата, които се завръщаха от мисии в чужбина. Четирима охраняващи агенти от Службата пиеха кафе в чакалнята от другата страна. Те го поведоха по ярко осветения коридор към охранявана врата, отвъд която два джипа, американско производство, чакаха с включени двигатели в предутринния мрак. Габриел се настани на задната седалка на единия. Хлопването на бронираната врата накара тъпанчетата му да изпукат.