Даниъл Силва - Английският шпионин

Тя дръпна Маделин на земята. След това се отпусна на коляно и изстреля четири куршума към един от хората на Еймън. Мигновено стрелбата от тази позиция секна. Още четири куршума елиминираха втори член на екипа на Куин и само един добре прицелен изстрел ликвидира трети. Позата на Куин вече не беше толкова безстрастна. Катерина изстреля няколко куршума към него, принуждавайки го да се скрие в къщата. После се обърна към Маделин, но нея я нямаше.

Тя се препъваше надолу по склона на хълма към Алон и Келър, уморена и залитаща, като внезапно оживяла парцалена кукла. Катерина ѝ извика да залегне, но без никакъв успех — страхът от опасността бе сграбчил здраво Маделин. Катерина се обърна да погледне за Куин и точно тогава я уцели куршумът. Беше отличен изстрел, който я прониза право в гърдите. Тя почти не усети удара, нито почувства болка. Младата жена падна на колене, ръцете ѝ увиснаха безжизнено край тялото, главата ѝ се килна назад, с лице към черното небе. Докато се свличаше на влажната земя на Южна Арма, Катерина си представи, че се дави в езеро от кръв. Една ръка се опита да я издърпа на повърхността. После ръката я пусна и тя потъна в небитието.

Стрелбата бе приключила, когато Маделин рухна в ръцете на Габриел. Келър захвърли автомата и въоръжен само с глока, се втурна през пасището към къщата на Джими Фейгън. Задната фасада бе надупчена от куршумите и вятърът издуваше завесата през отворената врата. Кристофър притисна буза в тухлената стена, ослушвайки се за някакъв звук от вътрешността, след това с едно завъртане се озова вътре с насочен напред пистолет. Понечи да стреля по Джими Фейгън, но спря, когато забеляза изцъклените му очи и дупката от куршум в средата на челото му. Келър бързо претърси къщата, но никъде не откри Еймън Куин. За пореден път той мъдро бе избягал от бойното поле. „Куин — помисли си Кристофър — ще умре някой друг ден.“

Това беше една от онези нощи, за които се пишеха песни. Осем мъже бяха загинали сред зелените хълмове на Южна Арма: шестима — от огнестрелно оръжие, двама — от нож. Техните имена бяха в почетния списък на най-известната бойна единица на ИРА: Магуайър, Магил, Калахан, О’Донъл, Райън, Кели, Колинс, Фейгън… Осем мъже бяха загинали сред зелените хълмове на Южна Арма: шестима — от огнестрелно оръжие, двама — от нож. Това беше една от онези нощи, за които се пишеха песни.

Обаче на другия ден нямаше балади, а само въпроси. Например сред фактите, които така и не бяха установени категорично, беше кой се е обадил на полицията и защо. Дори комисарят от Полицейската служба на Северна Ирландия, когато бе притиснат от репортерите, не можа да представи документ, който да докаже времето или произхода на спешното обаждане. Колкото до повода за кръвопролитието в Кросмаглен, той можа да изкаже само догадки. „Най-вероятното обяснение — каза комисарят — е то да е резултат от отдавна тлеещ спор между съперничещи си дисидентски групировки на републиканското движение, въпреки че не може да се изключи възможността да са изиграли роля и незаконни наркотици.“ Той дори предположи, че може да има връзка между клането в Кросмаглен и неразрешения случай с изчезването на Лиъм Уолш — наркодилър с известни връзки с Истинската ИРА. И макар да не го знаеше, по този въпрос комисарят беше изцяло и безусловно прав.

Неговите теории за причината за клането се приеха сравнително добре в останалата част от света, но не и в клановите общности на Южна Арма. В баровете, където те пиеха, както и в тъмните стаички, където изповядваха греховете си, всичко бе известно. Убийствата нямаха нищо общо с враждите или наркотиците. Те бяха дело на Куин. Местните знаеха и други неща, неща, които комисарят никога не спомена пред пресата. Те знаеха, че онази нощ там е имало две жени, както и бивш боец от САС на име Кристофър Келър. Една от жените беше убита, простреляна в сърцето от около стотина метра не от другиго, а от самия Еймън Куин. След това Куин бе изчезнал безследно. Те щяха да го намерят и да му теглят куршума, който той толкова много заслужаваше, куршума, който трябваше да му теглят още след Ома. После щяха да открият мъжа от САС на име Келър и да убият и него.

Хората затаиха това в себе си, както таяха повечето неща, и продължиха да се занимават със своите дела. Осем имена бяха добавени на мемориала на ИРА на Крос Скуеър и осем гроба бяха изкопани на гробището „Свети Патрик“. На опелото свещеникът говори за възкресението, но след това, в тъмните ъгълчета на бар „Емералд“, хората говореха само за отмъщение. Осем мъже бяха загинали сред зелените хълмове на Южна Арма: шестима — от огнестрелно оръжие, двама — от нож. Това беше дело на Куин. И Куин щеше да си плати.