Даниъл Силва - Английският шпионин

— Какво иска? — попита Габриел.

— Чуди се къде отиваме.

— Предполагам, че те в крайна сметка не ни подслушват.

— Какво да му кажа?

— Той е твой шеф, не мой.

Кристофър написа един есемес и върна телефона върху конзолата.

— Какво му отговори?

— Че разработваме някаква потенциално важна информация.

— От теб ще стане добър агент на МИ6, Кристофър.

— Агентите на МИ6 не действат в Южна Арма без подкрепление. — Келър замълча, после добави: — Същото се отнася и за човек, който е напът да стане шеф на израелското разузнаване, както и баща на две деца.

Магистралата се стесни, превръщайки се в двулентово шосе. Беше два и половина следобед. До залеза оставаха точно деветдесет минути. Кристофър запали цигарата и видя как Алон инстинктивно свали прозореца си, за да излиза димът.

— Знаеш ли — каза Келър, — нищо от това нямаше да се случи, ако беше казал на Греъм Сиймор да се разкара, когато е дошъл да те види в Рим. Ти щеше да си работиш над твоя Караваджо, а аз щях да си пия чашата вино на моята тераса в Корсика.

— Имаш ли други бисери на мъдростта, Кристофър?

— Само един въпрос.

— Какъв е той?

— Кой е Тарик ал Хурани?

В Лондон едно и също видеоизображение трептеше на екраните в оперативните центрове на Темс Хаус и Воксхол Крос — мигаща синя светлинка се движеше на запад през Ълстър по шосе А6. Когато стигна до Касълдоусън, светлинката зави на юг към Кукстаун. Греъм Сиймор изпрати трети есемес до мобилния телефон на Келър, но този път не получи отговор — факт, който той неохотно сподели с Аманда Уолъс на отсрещния бряг на реката в Темс Хаус.

— Според теб къде отиват? — попита тя.

— Ако трябва да гадая, те се връщат на мястото, където започна всичко.

— В Бандитската територия ли?

— По-точно — във фермата на Джими Фейгън.

— Не могат да отидат там сами.

— Не съм убеден, че можем да направим кой знае какво, за да ги спрем в този момент.

— Поне включи мобилния на Келър, за да чуваме какво казват.

Сиймор погледна един от техниците и даде заповедта. Миг по-късно той чу Габриел да обяснява как Еймън Куин се е запознал в един терористичен тренировъчен лагер в Либия с мъж на име Тарик ал Хурани. „Не — помисли си Греъм. — Сега не можем да ги спрем.“

Те спряха в Кукстаун колкото да купят една географска карта, кутия черна боя за обувки и два големи кухненски ножа, преди да се отправят в светлината на залязващото слънце към Ома. Докато пътуваха на юг, заваля слаб дъжд, заради който обаче Келър трябваше да държи чистачките пуснати по целия път до Касълблейни, разположен на границата от страната на Република Ирландия. Край града се простираше Лох Макно. Кристофър мина по виещия се покрай южния бряг на езерото път и навлезе в долина, осеяна с малки ферми. Всяка от къщите представляваше потенциален скрит капан. Граница или не, сега те бяха в Бандитската територия.

Накрая Келър зави с колата в един гъстообрасъл с трънки участък край брега на река Клербейн и изключи фаровете и двигателя. Мобилният телефон на МИ6 лежеше на централната конзола, пълен с непрочетени есемеси от Воксхол Крос. Габриел го подаде на Кристофър с думите:

— Може би е време да кажем на Греъм къде сме.

— Нещо ми подсказва, че той вече знае.

Келър набра номера на Сиймор в Лондон. Сиймор веднага се обади.

— Крайно време беше — каза той сухо.

— Виждаш ли къде се намираме?

— По мои изчисления вие сте на по-малко от километър от границата.

— Случайно да можеш да ни осигуриш малко прикриващ огън?

— Това вече е в ход.

— Не съм ти казал от какво имаме нужда.

— Напротив, каза ми. И още нещо — добави Греъм. — Ще ми трябва фактура за онези ножове. За картата и боята за обувки също.

В два часа следобед на Еймън Куин му стана ясно, че Били Конуей е попаднал в сериозна беда. В четири предположи, че Конуей се намира в някой британски арест или по-вероятно лежи някъде в областта с куршум в главата. Смъртта му със сигурност не е била приятна. Преди това той е издал две неща: точното местоположение на Маделин Харт и истината за ролята му в смъртта на Елизабет Конлин двайсет и пет години по-рано. Еймън не се съмняваше как ще реагира старият му противник. Келър беше ветеран от САС, превърнал се в професионален убиец. Той щеше да се върне във фермата на Джими Фейгън. И Куин щеше да го чака.

В четири и половина, когато слънцето взе да се спуска зад хълмовете, Еймън изпрати дузина мъже на различни места в простиращата се на двеста акра ферма на клана Фейгън. Дванадесет ветерани от легендарната Южноармаска бригада. Дванадесет опитни снайперисти с много британска кръв по ръцете. Дванадесет мъже, които искаха Кристофър Келър мъртъв толкова силно, колкото и Куин. В допълнение, Джими Фейгън разположи още осем мъже на различни места из Южна Арма, за да служат като разузнавачи, в това число и Франсис Макшейн, който седеше зад волана на една кола, паркирана пред полицейския участък в Кросмаглен.