Даниъл Силва - Английският шпионин

— Какво искаш да знаеш? — попита той.

— Искам име, Били, името на човека, който каза на Еймън Куин, че съм влюбен в едно момиче от Балимърфи.

— Не знам кой го е направил.

— Разбира се, че знаеш, Били. Ти знаеш всичко.

Конуей не каза нищо.

— Искам неговото име — заяви Кристофър, като насочи пистолета към лицето на ирландеца. — Кажи ми името му.

Били вдигна лице към сивото небе и каза своето име. Погледът на Келър се замъгли от гняв и той усети, че краката му се подгъват. Пистолетът му даваше чувство за равновесие. Той не си спомняше да е натискал спусъка, само контролирания откат на оръжието в ръката си и проблясването на розово облаче. Кристофър коленичи до Били Конуей и стоя до него, докато се увери, че е мъртъв. После се изправи и тръгна обратно към колата.

В покрайнините на Рандълстаун мобилният телефон, даден на Келър от МИ6, завибрира. Той го извади от джоба на палтото си и погледна намръщено екрана.

— От Греъм Сиймор е.

— Какво иска?

— Чуди се защо Били Конуей вече не е в колата.

— Те ни наблюдават.

— Очевидно.

— Какво ще му кажеш?

— Не съм сигурен. Това е неизследвана територия за мен. — Кристофър изключи телефона и попита: — Смяташ ли, че това действа като предавател?

— Може би.

— Може би трябва да го изхвърля през прозореца.

— От МИ6 ще ти спрат заплащането. Освен това — добави Габриел — той може да се окаже полезен в Бандитската територия.

Келър остави телефона върху централната конзола.

— Какво представлява? — попита Алон.

— Бандитската територия ли?

— Кросмаглен.

— Той е от онези места, за които се пишат песни. — Кристофър гледа известно време през прозореца, преди да продължи: — По време на войната Южна Арма беше изцяло под контрола на Временната ИРА, де факто беше държава на ИРА, а Кросмаглен беше нейният свещен град. — Погледна към Габриел. — Нейният Йерусалим. На ИРА не ѝ се наложи да изгражда свои структури там. Жителите действаха като батальон. Като армия — добави Келър. — През деня те оряха нивите си, а през нощта убиваха британски войници. Преди всяко патрулиране ни напомняха, че зад всеки храст прещип или купчина камъни вероятно има бомба или снайперист. Южна Арма беше стрелбище. И ние бяхме мишените.

— Продължавай.

— Наричахме Кросмаглен КМГ — продължи след малко Кристофър. — На централния площад имахме наблюдателна кула, наречена Г50. Човек рискуваше да бъде убит всеки път, когато влезеше там. Казармите бяха без прозорци и със защита срещу минометен обстрел. Беше като да служиш на подводница. Когато избягах онази нощ от фермата на Джими Фейгън, дори не се опитах да стигна до КМГ. Знаех, че никога няма да се добера жив дотам. Вместо това отидох на север до Нютаунхамилтън. Ние го наричахме НТХ. — Келър се усмихна и каза: — Шегувахме се, че това означава „Няма терористи тук“ 67 67 Игра на думи, тъй като на английски изречението е No Terrorists Here. — Б.пр. .

— Помниш ли фермата на Фейгън?

— Това е нещо, което никога няма да забравя — отговори Кристофър. — Тя се намира на пътя за Касълблейни. Част от земята ѝ се простира край границата. По време на войната беше основен маршрут за контрабанда между Южноармаската бригада и подразделенията на ИРА в Република Ирландия.

— А плевнята?

— Тя се намира в края на голямо пасище, заобиколено от каменни стени и пазачи. Ако от полицията се приближат до фермата, Фейгън и Куин веднага ще разберат.

— Ти предполагаш, че Маделин е там.

Келър не каза нищо.

— Ами ако Конуей отново е излъгал? Ами ако Куин вече я е преместил?

— Не го е направил.

— Откъде може да си сигурен?

— Сигурен съм, защото така действа Куин. Въпросът е — добави Кристофър — дали ще кажем на нашите приятели във Воксхол Крос и Темс Хаус това, което знаем.

Габриел погледна към мобилния телефон на МИ6 и каза:

— Може би току-що го направихме.

Те минаха под един стълб с охранителни камери, които наблюдаваха магистрала М22. Келър извади цигара от джоба си и започна да я върти незапалена между пръстите си.

— Няма начин да влезем в Южна Арма, без никой да ни забележи.

— Значи, ще минем през задния вход.

— Нямаме очила за нощно виждане, нито заглушители.

— Нито радиостанции — добави Алон.

— С колко боеприпаси разполагаш?

— Един пълен и един резервен пълнител.

— Аз нямам пукнат патрон — каза Келър.

— Жалко.

Телефонът на МИ6 завибрира за втори път.