Даниъл Силва - Английският шпионин

— Всички потвърдиха ли позициите си? — попита Куин.

— Всички, освен Брендън Магил.

— Къде беше поставен той?

— В западния край на фермата, срещу границата.

— Потърси го отново.

Джими Фейгън изпрати есемес на Магил. След минута и половина все още нямаше отговор.

— Изглежда, ги намерихме — каза Еймън.

— А сега какво ще правим?

— Убийте примамката. После ми доведете Келър и Алон живи.

Фейгън написа есемеса и натисна бутона за изпращане. Куин взе пистолета „Макаров“ и излезе да гледа фойерверките.

На трийсет метра отвъд мястото, където Брендън Магил лежеше мъртъв, имаше каменна стена, която се простираше от север на юг. Габриел се скри зад нея, след като един куршум 7,62 х 39 мм проряза въздуха на няколко сантиметра от дясното му ухо. Келър се стовари на земята до него, когато няколко куршума се забиха в стената, разпръсквайки искри и дребни камъни. Изстрелите бяха безшумни, така че Габриел имаше само бегла представа за посоката, от която идваха. Той подаде глава над стената, за да се огледа за проблясък на дула, но нов дъжд от куршуми го накара да се сниши. Келър запълзя на север покрай стената. Алон го последва, но спря, когато Кристофър внезапно откри огън с автомата на убития от него мъж. Далечен вик им подсказа, че куршумите му са попаднали в целта, но в същия миг те бяха обстреляни от няколко посоки. Габриел се прилепи към земята до Келър с пистолет в едната ръка и телефона на мъртвеца в другата. След няколко секунди той осъзна, че мобилният завибрира от пристигащ есемес. Есемесът очевидно бе от Еймън Куин. Той гласеше: УБИЙТЕ МОМИЧЕТО!

Сред купчината счупен и разглобен селскостопански инвентар в плевнята на Джими Фейгън Катерина бе намерила ръждясала и покрита със спечена кал коса — музеен експонат, може би последната коса в цяла Северна и Южна Ирландия. Тя стисна здраво дръжката ѝ с две ръце и се заслуша в тропота на тичащи нагоре по пътеката мъже. „Двама или може би трима души“ — помисли си. Застана до плъзгащата се врата на плевнята. Маделин бе в противоположния край на помещението — с качулка на главата и вързани ръце, облегнала гръб на балите сено. Тя беше първото и единствено нещо, което мъжете щяха да видят при влизането си.

Резето изхвърча, вратата се плъзна настрани и се показа дулото на оръжие. Катерина го позна по очертанията: автомат АК-47 с шумозаглушител на цевта. Познаваше го добре. Това бе първото оръжие, с което бе стреляла в лагера. Великият автомат „Калашников“! Освободителят на потиснатите! Дулото бе насочено нагоре под ъгъл от четиресет и пет градуса. Катерина нямаше друг избор, освен да чака, докато то се сниши към Маделин. Тогава тя замахна с косата и я стовари с цялата сила, която ѝ бе останала.

На двеста метра оттам, приклекнал зад една каменна стена в западния край на фермата на Джими Фейгън, Габриел показа есемеса на Кристофър. Келър веднага подаде глава над стената и видя присветването на дуло пред плевнята. Четири присветвания, четири изстрела — повече от достатъчно, за да отнемат два човешки живота. Ожесточен обстрел от автомат го накара отново да се сниши. С пламтящи от ярост очи, той сграбчи Габриел за предницата на якето и изкрещя:

— Стой тук!

Кристофър се прехвърли над стената и изчезна от полезрението му. Алон остана да лежи още няколко секунди, докато куршумите се сипеха около него. После скочи и се втурна през тънещото в мрак пасище. Той тичаше към една кола на заснежен площад във Виена. Тичаше към смъртта.

Ударът, който Катерина нанесе по врата на държащия автомата мъж, почти го обезглави. Въпреки това, той успя да произведе изстрел, преди тя да изтръгне оръжието от ръцете му — изстрел, който уцели балите сено на няколко сантиметра от главата на Маделин. Катерина бутна настрана умиращия и бързо стреля два пъти в гърдите на втория мъж. Четвъртия куршум изстреля в почти обезглавения човек, чието тяло конвулсивно потрепваше в краката ѝ. Според жаргона на СВР, това беше контролен изстрел. Беше също така проява на милосърдие.

Когато стрелбата приключи, Маделин смъкна черната качулка от главата си. Ръцете ѝ все още бяха вързани. Катерина сряза тиксото и ѝ помогна да се изправи. Навън сражението бе в разгара си. От тяхната позиция — по средата на хълмистия имот, се виждаха ясно светлите ивици от трасиращите куршуми. Две фигури си проправяха път през пасищата от запад под тежкия обстрел от няколко позиции. Друг мъж стоеше неподвижен на верандата на далечната фермерска къща, като наблюдаваше зрелището, сякаш то бе устроено за личното му забавление. Катерина предположи, че двамата мъже, които приближаваха от запад, бяха Габриел Алон и Кристофър Келър. А човекът на верандата беше Куин.