Даниъл Силва - Английското момиче

Той гледаше право напред, хванал с две ръце волана.

Тя беше техният човек. Сигурен бе в това.

Кале беше грозен крайморски град, отчасти английски, отчасти немски и почти никак френски. Улица „Ришельо“ се намираше на около осемстотин метра от фериботния терминал в квартал, известен като Кале Нор — осмоъгълен изкуствен остров, обграден от канали и пристанища. Габриел паркира пред редица от измазани с хоросан къщи и тръгна към парка, наблюдаван от трима афганистанци с дебели палта и традиционни шапки пакол 24 24 Кръгла мъжка шапка от фина вълна, носена в Афганистан, Пакистан, Узбекистан, Таджикистан. — Б.пр. . Мъжете вероятно бяха икономически имигранти, чакащи възможност да бъдат превозени незаконно през Ламанша във Великобритания. Преди години бе имало голям лагер сред пясъчните дюни на брега на морето, откъдето в ясен ден можеха да се видят Белите скали на Доувър да блестят от другата страна на пролива. Добрите граждани на Кале — бастион на социалистическата партия, бяха наричали лагера „джунглата“ и бяха аплодирали френската полиция, когато най-накрая го бе закрила.

Контейнерът за боклук стоеше от дясната страна на пътеката, водеща към парка. Той беше висок метър и двайсет и бе боядисан в горскозелено. До него бе поставена табела, призоваваща посетителите да не тъпчат тревата и цветята в парка. В нея не се споменаваше нищо за търсене на скрит мобилен телефон под казана за боклук, което направи Алон, след като хвърли фериботния си билет. Намери го незабавно — беше залепен с тиксо към долната страна на казана. Той го отлепи и го пъхна в джоба на якето си, преди да се изправи и да се отправи обратно към пасата. Телефонът иззвъня, когато запали двигателя.

— Много добре — каза компютърно генерираният глас. — Сега слушайте внимателно.

Гласът му каза да отиде директно в хотел „Отел дьо ла Мер“ в град Гран Фор Филип. Там била резервирана стая на името на Анет Рикар. Габриел трябвало да се регистрира, използвайки собствената си кредитна карта, и да обясни, че мадмоазел Рикар ще се присъедини към него по-късно тази вечер. Алон никога не бе чувал за този хотел, нито дори за града, където се намираше. Той го намери с помощта на интернет браузъра на личния си мобилен телефон. Гран Фор Филип бе разположен западно от Дюнкерк — арена на едно от най-големите военни унижения в британската история. През пролетта на 1940 година повече от триста хиляди войници на британския експедиционен корпус били евакуирани от крайбрежието на Дюнкерк, докато Франция капитулирала пред нацистка Германия. В бързането си да напуснат, британските войски нямали друг избор, освен да изоставят бойна и транспортна техника, достатъчна да се оборудват около десет дивизии. Възможно бе при избора на хотела похитителите да не си бяха дали сметка за това, но Габриел силно се съмняваше.

В действителност „Отел дьо ла Мер“ 25 25 В превод от френски името означава „Крайморски хотел“. — Б.пр. не се намираше на брега на морето. Малък, спретнат, прясно боядисан в бяло, той гледаше към устието на реката, която разделяше на две града. Алон умишлено мина край входа три пъти, преди накрая да влезе в един правоъгълен паркинг край кея. Никой от хотела не дойде да му помогне; явно не беше от този род места. Той изчака да мине една самотна кола, преди да изключи двигателя. След това, като напъха ключовете дълбоко в предния джоб на дънките си, бързо слезе от пасата. Двата куфара се оказаха изненадващо тежки. Всъщност, ако не знаеше какво съдържат, щеше да предположи, че Джеръми Фалън ги е напълнил с оловни тежести. Над главата му бавно кръжаха чайки, сякаш се надяваха да рухне под тежестта на товара си.

Хотелът нямаше фоайе в буквалния смисъл на думата, а само тясно преддверие, където мършав плешив администратор седеше зад едно бюро с вид на сомнамбул. Независимо от факта, че хотелът разполагаше само с осем стаи, на него му отне известно време, докато намери резервацията. Габриел плати в брой, нарушавайки едно от исканията на похитителите, и остави щедър депозит за непредвидени разходи.

— Има ли втори ключ за стаята? — попита той.

— Разбира се.

— Бихте ли ми го дали, ако обичате?

— Ами мадмоазел Рикар?

— Аз ще ѝ отворя.

Администраторът се намръщи неодобрително, като плъзна допълнителния ключ върху плота.

— Няма ли други? — поинтересува се Алон. — Само този ли е?

— Камериерката има ключ, разбира се. Аз също.