Даниъл Силва - Английското момиче

— Откога са там?

— От рано сутринта. Аз лично ги оставих.

— Да се надяваме, че все още са там.

— Парите или колата?

— И двете.

— Това шега ли беше?

— Не — отвърна Габриел.

Като се намръщи, Фалън седна срещу Алон и се зае да съзерцава ноктите си. Те бяха доста дълбоко изгризани.

— Дължа ви извинение за държанието ми снощи — каза той след малко. — Действах единствено, както смятах, в най-добрия интерес на моя министър-председател.

— Аз също — отвърна Габриел.

Началникът на кабинета изглеждаше изненадан. Като повечето влиятелни хора, той вече бе отвикнал някой да говори прямо с него.

— Греъм Сиймор ме предупреди, че понякога сте безцеремонен.

— Само когато е застрашен нечий живот — отвърна Алон. — А в момента, в който седна зад волана на онази кола, моят живот ще бъде в опасност. Което означава, считано от този момент, че аз вземам всички решения.

— Няма нужда да ви напомням, че този случай трябва да приключи възможно най-дискретно.

— Не, не е нужно. Защото, ако не е така, премиерът няма да е единственият, който ще плати цената.

Фалън не отговори нищо, само погледна часовника си. Беше 11,40 ч. — двайсет минути преди очаквания звън на телефона. Той се изправи на крака с вид на човек, който не е спал добре от много дни.

— Министър-председателят е в Заседателната зала на среща с министъра на външните работи. От мен се очаква да се присъединя към тях за няколко минути. След това ще го доведа тук за обаждането.

— Каква е темата на срещата?

— Британската политика по отношение на израелско-палестинския конфликт.

— Не забравяйте кой ще достави парите.

Началникът на кабинета разтегна уста във втора отвратителна усмивка и тръгна уморено към вратата.

— Вие знаехте ли? — попита Габриел.

Фалън бавно се обърна.

— Да съм знаел какво?

— Че Ланкастър и Маделин са имали връзка.

Началникът на кабинета се поколеба, преди да отговори.

— Не — каза той най-сетне. — Не знаех. Всъщност никога не съм си представял, че той ще направи нещо, което да застраши всичко, за което сме работили. И иронията във всичко това е — добави Фалън, — че аз съм идиотът, който ги запозна.

— Защо го направихте?

— Защото Маделин бе неделима част от нашата политическа работа. И защото тя бе изключително умна и способна жена, чието бъдеще бе безгранично.

Габриел бе поразен от факта, че началникът на кабинета употреби минало време, говорейки за изчезналата си колежка. Фалън също си даде сметка за това.

— Не исках да прозвучи така. Нямах предвид това — каза той.

— А какво имахте предвид?

— Не съм сигурен — отговори Фалън. Това бяха трите думи, които той рядко изговаряше. — Просто, че тя вероятно няма да е същият човек след нещо такова, нали?

— Хората са много по-устойчиви, отколкото предполагате, особено жените. С подходящата помощ тя рано или късно ще може да се върне към нормалния си начин на живот. Но вие сте прав за едно нещо — добави Габриел. — Маделин никога няма да бъде същият човек.

Фалън посегна към вратата.

— Имате ли нужда от нещо друго? — попита той през рамо.

— Малко сън ще ми дойде добре.

— Как го консумирате?

— С мляко и без захар.

Началникът на кабинета излезе и тихо затвори вратата зад себе си. Алон се изправи, отиде до градския пейзаж на Търнър и застана пред него, подпрял с ръка брадичката си и леко наклонил глава на една страна. Беше 11,43 ч. — оставаха седемнайсет минути до очаквания телефонен звън.

Фалън се върна точно преди дванайсет часа, придружен от Джонатан Ланкастър. Промяната във външния вид на премиера беше очебийна. Нямаше го онзи Ланкастър, когото Габриел бе видял същата сутрин по телевизията — уверения политик, обещаващ да подобри социалната структура на британското общество. На негово място беше човек, чийто живот и кариера бяха в непосредствена опасност да се сгромолясат с най-зрелищния политически скандал в британската история. Беше очевидно, че Ланкастър няма да издържи още дълго, преди да грохне.

— Сигурен ли сте, че искате да присъствате на това? — попита Алон, здрависвайки се с премиера.

— Защо да не присъствам?

— Защото може да не ви хареса всичко, което ще чуете.

Ланкастър седна, показвайки ясно, че няма намерение да ходи никъде. Фалън извади мобилния телефон от джоба на сакото си и го сложи на масичката за кафе. Габриел бързо извади батерията, разкривайки фабричния сериен номер от вътрешната страна на апарата, и го снима с личния си мобилен телефон „Блекбъри“.