Даниъл Силва - Английското момиче

Киара присви очи. Те сякаш потъмняха, което никога не беше добър знак.

— Сигурна съм, че премиерът може да намери някой друг, освен теб — каза тя.

— И аз съм сигурен в това — отвърна Алон, — но се боя, той няма голям избор по този въпрос.

— Защо?

— Защото тази вечер похитителите поставиха едно последно искане.

— Теб?

Габриел кимна утвърдително:

— Без Габриел няма момиче.

Въпреки късния час Киара пожела да сготви. Габриел седеше до малката кухненска маса с чаша вино до лакътя му и разказваше за пътуването, което беше предприел, след като я бе оставил в Йерусалим. Във всеки друг брак съпругата със сигурност щеше да приеме тази история с недоверие и удивление, но Киара изглеждаше заета с приготовлението на нейните зеленчуци и зелени подправки. Тя само веднъж вдигна поглед от работата си — когато той ѝ разказа за празната килия във вилата в Люберон и за жената, която бе починала в ръцете му. Когато Габриел приключи, Киара напълни шепата си със сол, отсипа малко от нея в мивката, а останалата част изсипа в тенджера с вряща вода.

— И след всичко това — каза тя — ти реши да си направиш среднощна разходка до Южен Кенсингтън.

— Смятах да направя нещо много глупаво.

— По-глупаво, отколкото да се съгласиш да занесеш десет милиона евро откуп на похитителите на любовницата на британския министър-председател?

Алон не каза нищо.

— Кой живее на Виктория Роуд № 59?

— Доктор Робърт Келър и съпругата му.

Киара се канеше да го попита защо е отишъл да ги види, но внезапно разбра.

— Какво щеше да им кажеш, по дяволите?

— В това е проблемът, нали?

Киара сложи няколко гъби върху дъската за рязане и започна да ги реже на филийки.

— Може би е по-добре да мислят, че е мъртъв — каза тя замислено.

— А ако беше твоят син? Нямаше ли да искаш да знаеш истината?

— Ако питаш дали бих искала да знам, че синът ми убива хора, за да си изкарва прехраната, отговорът е „не“.

В кухнята се възцари тишина.

— Съжалявам — каза Киара след известно време. — Не исках думите ми да прозвучат по този начин.

— Знам.

Тя изсипа гъбите в тигана и ги подправи със сол и черен пипер.

— Тя научи ли?

— Майка ми ли?

Киара кимна утвърдително.

— Не — отговори Габриел. — Тя никога не разбра.

— Но сигурно е подозирала нещо — каза Киара. — Нямало те е в продължение на три години.

— Мама знаеше, че участвам в тайна операция и че тя има нещо общо с Мюнхен. Но не съм ѝ казал, че аз бях този, който извърши убийствата.

— Сигурно е била любопитна.

— Не беше.

— Защо?

— Случилото се в Мюнхен беше травма за цялата страна — отговори той, — но то бе особено мъчително за хора като майка ми — германски евреи, които са оцелели в лагерите. Тя почти не поглеждаше вестниците и не можеше да гледа погребенията по телевизията. Мама се затваряше в ателието си и рисуваше.

— А когато се прибра след операцията „Божи гняв“?

— Видя смъртта в очите ми. — Той замълча, после добави: — Знаеше как изглежда тя.

— Но ти никога не си ѝ разказвал за това?

— Никога — отвърна ѝ и поклати бавно глава. — Тя никога не ми разказа какво се е случило с нея по време на холокоста и аз никога не съм ѝ казвал какво съм направил през трите години, докато бях в Европа.

— Смяташ ли, че майка ти би одобрила?

— За мен нямаше значение какво мисли тя.

— Разбира се, че е имало, Габриел. Ти изобщо не си толкова циничен. Ако беше, нямаше да отидеш посреднощ пред старата къща на Келър, за да гледаш баща му през прозореца.

Алон не каза нищо. Киара пусна снопче фетучини във врящата вода и ги разбърка веднъж с дървена лъжица.

— Какъв е той? — попита тя.

— Келър ли?

Тя кимна утвърдително.

— Изключително способен, напълно безмилостен и без капка съвест.

— Изглежда ми като идеалния човек за предаването на откуп от десет милиона евро на похитителите на Маделин Харт.

— Правителството на Нейно Величество е останало с впечатлението, че е мъртъв. Освен това — добави Габриел, — похитителите специално са поискали аз да занеса парите.

— Което е още една причина да не го правиш.

Той не отговори.

— Как изобщо са узнали, че ти си замесен?

— Трябва да са ме забелязали в Марсилия или в Екс ан Прованс.

— Тогава защо ще искат професионалист като теб да достави парите? Защо не някой лакей от Даунинг Стрийт, когото могат да манипулират?

— Предполагам, че ги забавлява мисълта да ме убият. Но ще им бъде доста трудно да го направят.