Даниъл Силва - Английското момиче

— Защо?

— Защото аз ще притежавам десет милиона евро, които те много искат да получат, което означава, че ние ще командваме парада.

— Ние?

— Нали не мислиш, че ще го направя сам? Ще имам човек, който да пази гърба ми.

— Кой ще е той?

— Някой изключително способен, напълно безмилостен и без капка съвест.

— Мислех, че се е върнал в Корсика.

— Така е — отвърна Габриел. — Но е напът да получи събуждане по телефона.

— Ами аз?

— Върни се в къщата в Шербур. Ще заведа там Маделин, след като платя откупа. Когато тя е готова да се премести, ще я върнем във Великобритания. И тогава ще се приберем вкъщи.

Киара помълча известно време.

— Правиш го да изглежда толкова просто — каза тя накрая.

— Ще бъде, ако играят по моите правила.

Киара сложи в средата на масата купа с фетучини и гъби, от които се издигаше пара, и седна срещу Габриел.

— Нямаш ли повече въпроси? — попита той.

— Само един — отвърна тя. — Какво видя старицата в Корсика, когато ти капна зехтина във водата?

Когато изпразниха чиниите си, наближаваше четири сутринта, което означаваше, че в Корсика бе почти пет часът. Независимо от това, когато се обади, гласът на Келър звучеше така, сякаш той бе буден и нащрек. Като използваше внимателно кодиран език, Габриел му обясни какво се бе случило на Даунинг Стрийт и какво трябваше да се случи по-късно същия ден.

— Можеш ли да хванеш първия полет до Орли? — попита той.

— Няма проблем.

— Вземи кола на летището и иди на крайбрежието. Ще ти се обадя, когато знам нещо.

— Няма проблем.

След като прекъсна връзката, Алон се изтегна на леглото до Киара и се опита да заспи, но не можа. Всеки път, когато затвореше очи, виждаше лицето на жената, която бе издъхнала в ръцете му в Люберон, в долината с трите вили. Така че лежа неподвижно, заслушан в дишането на жена си и в свистенето на трафика по Бейзуотър Роуд, Докато сивата светлина на лондонското утро бавно пропълзя в стаята.

В девет часа той събуди Киара с прясно кафе и взе душ. Когато излезе от банята, Джонатан Ланкастър обсъждаше по телевизията новата си скъпоструваща инициатива за подпомагане на проблемните семейства във Великобритания. Габриел не можа да не се възхити на поведението на премиера. В този момент кариерата му висеше на косъм и въпреки това той изглеждаше внушителен и самоуверен, както винаги. И действително, до края на изказването му даже Алон беше убеден, че изхарчването на още няколко милиона лири от парите на данъкоплатците ще реши проблемите, с които постоянно се сблъскваха ниските слоеве на обществото във Великобритания.

Следващият телевизионен материал се отнасяше за руска енергийна компания, сдобила се с правото да прави сондажи за нефт в британските териториални води в Северно море. Габриел изключи телевизора, облече се и извади деветмилиметрова берета от сейфа, скрит под пода на килера. След това, като целуна Киара за последен път, той се спусна по стълбите и излезе на улицата. Паркирал до тротоара, Найджъл Уитком го чакаше зад волана на своя „Воксхол Астра“. Той измина разстоянието до Номер 10 за рекордно кратко време и остави Габриел на задния вход, гледащ към Хорс Гардс Роуд.

— Да се надяваме, че този ден няма да свърши като предния — каза той с престорена бодрост.

— Дано — отвърна Алон и влезе.

Джеръми Фалън чакаше в задното фоайе на Номер 10. Той протегна към Габриел топлата си влажна ръка и след това безмълвно го поведе към Белия салон. Този път той беше празен. Алон седна, без да чака покана, но Фалън остана прав. Той бръкна в джоба си и извади ключове за кола под наем.

— Те са за „Пасат“ седан, както поискахте. Ще ви бъда безкрайно благодарен, ако можете да го върнете цял. Аз не съм толкова заможен, колкото министър-председателя.

Фалън се усмихна нерешително на собствената си шега. Беше очевидно защо не се усмихваше по-често — зъбите му бяха като на баракуда. Той подаде на Габриел ключовете заедно с талон за паркинг.

— Това е за паркинга на гара Виктория. Входът е откъм улица…

— Екълстън Стрийт.

— Извинете — каза искрено Фалън. — Понякога забравям с кого си имам работа.

— Аз не забравям — отвърна Алон.

Фалън си замълча.

— Какъв цвят е колата?

— Островносиво.

— Какво, по дяволите, е островносиво?

— Сигурно островът не е много хубав, защото колата е доста тъмна.

— Къде са парите?

— В багажника, в два куфара, точно както поискаха.