Даниъл Силва - Английското момиче

Джеръми Фалън бе оставил пасата в откритата част на паркинга на гара Виктория. Габриел го приближи по начина, по който винаги се приближаваше до чужди автомобили — бавно и обхванат от страх. Той го обиколи, сякаш проверяваше дали боята не е издраскана, а след това умишлено изпусна ключовете на настилката от червени тухли. Като се наведе, Алон бързо огледа шасито. Не виждайки нищо необичайно, се изправи и натисна бутона за отваряне на багажника. Капакът бавно се вдигна, разкривайки два куфара от полиестер, серийно производство. Той дръпна ципа на единия, надникна вътре и видя наредените в плътни редици пачки от стоеврови банкноти.

Според лондонските стандарти, трафикът в този час беше само леко катастрофален. Габриел прекоси моста Челси в един часа, а след трийсет минути вече бе оставил зад гърба си южните предградия на Лондон и караше с пълна скорост по магистрала М25. В два следобед той включи Радио 4 на Би Би Си, за да чуе актуалните новини. От сутринта нямаше никаква промяна — Джонатан Ланкастър продължаваше да говори за решаване на проблемите на бедните във Великобритания, а руската петролна компания все още планираше да извършва сондажи за нефт в Северно море. Не споменаха нищо за Маделин Харт, нито за мъжа в сини дънки и кожено яке, който бе напът да плати десет милиона евро на нейните похитители. Въпросният мъж изслуша последната прогноза за времето и научи, че през остатъка от следобеда се очаква метеорологичните условия бързо да се влошат, характеризирайки се с проливни дъждове и силни ветрове по крайбрежието на Ламанша. После той изключи радиото и разсеяно опипа корсиканския талисман на шията си. „Когато вече е мъртва — чу да казва старицата. — След това ще узнаете истината.“

Когато зави по магистрала М20, заваля дъжд като из ведро. Той профуча край Мейдстоун, Ленам Хийт и Ашфорд и в три и половина пристигна на пристанището във Фолкстоун. Там зави по шосе А20 и продължи на изток през една сякаш безкрайна равнина, покрита с най-зелената трева, която някога бе виждал. Накрая изкачи един нисък хълм и морето се появи — тъмно и осеяно с белите гребени на вълните. Очертаваше се неприятно плаване през пролива.

Докато се спускаше по пътя към крайбрежния булевард на Доувър, Габриел за първи път зърна част от скалите — тебеширенобели на фона на оловносивите облаци. Пътят към фериботния терминал бе ясно обозначен. Алон влезе в бюрото за продажба на билети и потвърди резервацията си, като през цялото време не откъсваше очи от пасата. След това, с билет в ръка, той отново седна зад волана и се присъедини към колоната от автомобили, чакащи на опашка да се качат. И не пропускайте ферибота в четири и четиридесет. Ако го направите, момичето умира… Габриел си помисли, че има само една причина да се отправи такова искане: сега похитителите го наблюдаваха.

Оставането на пътниците в колите по време на плаването бе в разрез с правилата. Той обмисли за кратко да вземе куфарите със себе си, но реши, че влаченето им нагоре-надолу по коридорите ще го направи твърде уязвим. Така че заключи колата, като провери по два пъти багажника и всяка от четирите врати, за да се увери, че са заключени, и се отправи към пасажерския салон. Когато фериботът напусна терминала, отиде до снекбара и си поръча чай и кифличка. Навън небето постепенно потъмня и в 17,15 ч. морето вече не се виждаше. Габриел остана на мястото си още пет минути. След това стана и се запъти към едно закътано кътче на мостика. Нито един от останалите пътници не го последва. Ето защо никой не го видя да хвърля мобилния телефон през парапета.

Алон нито видя, нито чу апаратът да цопва в морето. Той постоя до перилата още две минути, после се върна на мястото си в салона. И остана там, като съхрани в паметта си всяко от лицата около него, докато от високоговорителите не се разнесе съобщение — първо на английски, после на френски език, — уведомяващо пътниците, че е време да се върнат в своите автомобили. Габриел се увери, че е първият, който пристига на товарната платформа. Като отвори багажника на пасата, видя, че двата куфара са все още на мястото си и че все още са пълни с пари. След това седна зад волана и се зае да наблюдава как другите пътници се точат към колите си. На съседната редица една жена отключи вратата на малко пежо. Тя имаше къса, подстригана почти по момчешки руса коса и сърцевидно лице. Но той забеляза и нещо друго. Жената бе единственият пътник на борда на ферибота, който носеше ръкавици.