Даниъл Силва - Английското момиче

— Оценявам вашия съвет — каза Ланкастър след известно време, — но ние… — Замълча, после бавно и отчетливо добави: — Аз реших да им дам каквото искат. Маделин бе отвлечена заради моето безразсъдно поведение. Длъжен съм да направя каквото е необходимо, за да я върнем благополучно у дома. Така е почтено да постъпя заради нея и заради поста, който заемам.

Репликата прозвуча, сякаш бе написана от Джеръми Фалън, и ако се съдеше по самодоволното изражение на жалкото му лице, наистина го бе направил.

— Може би е почтено — отвърна Габриел, — но не е разумно.

— Не съм съгласен — възрази премиерът. — Джеръми също.

— При цялото ми уважение, господине — каза Алон, обръщайки се към Фалън, — кога за последен път успешно сте преговаряли за освобождаването на заложник?

— Смятам, ще се съгласите — отговори Фалън, — че това не е обикновен случай на отвличане. Мишената на изнудвачите е министър-председателят на Обединеното кралство. И аз в никакъв случай не мога да му позволя да бъде недееспособен поради дълги и протакащи се преговори.

Фалън направи това изявление спокойно и с абсолютната увереност на човек, свикнал да шепне инструкции в ухото на един от най-влиятелните мъже в света. Това беше образ, улавян многократно от британските новинарски медии. И именно това бе причината, поради която карикатуристите обичайно изобразяваха Джеръми Фалън като кукловод, който дърпаше конците на Джонатан Ланкастър.

— Откъде смятате да вземете парите? — попита Габриел.

— Приятели на премиера се съгласиха да му ги заемат, докато той бъде в състояние да им ги върне.

— Сигурно е хубаво да имаш такива приятели. — Алон се изправи. — Изглежда, че при вас всичко е под контрол. Единственото, от което се нуждаете сега, е човек, който да достави парите. Но се погрижете да намерите някой добър. В противен случай след няколко дни пак ще се озовете в тази стая, очаквайки телефонът да иззвъни.

— Имате ли някакви кандидати? — попита Ланкастър.

— Само един — отвърна Габриел, — но се боя, че той не е на разположение.

— Защо?

— Защото трябва да хване самолета.

— Кога е следващият полет до „Бен Гурион“?

— В осем сутринта.

— Тогава, предполагам, няма нищо лошо, ако той остане още малко, нали?

Алон се поколеба.

— Не, господин премиер. Предполагам, че няма.

До това време вече минаваше десет часът. Алон нямаше желание да прекара следващите два часа, затворен с политик, чиято кариера бе напът да се срине, така че слезе до кухнята на долния етаж за малък набег в премиерския хладилник. Нощната готвачка — пълничка петдесетгодишна жена с лице на херувим, направи едно плато със сандвичи и чайник с чай, след това загледа изучаващо Габриел, докато той ядеше, сякаш се боеше да не остане гладен. Тя знаеше, че не трябва да пита за характера на посещението му. Малко хора идваха късно през нощта на Номер 10, облечени в дрехи, купени от универсален магазин в Марсилия.

В единайсет часа Греъм Сиймор слезе долу, изглеждаше мрачен и много уморен. Той отказа предложената му от готвачката храна и след това се зае да дояде сандвича с яйце и копър на Алон. После двамата излязоха да се разходят в градината. Там цареше тишина, нарушавана от време на време от пращенето на полицейска радиостанция и прилива на трафика по мокрия Хорс Гардс Роуд. Сиймор извади пакет цигари от джоба на палтото си и запали унило една.

— Не знаех, че пушиш — каза Габриел.

— Хелън ме накара да ги откажа преди години. Аз се опитах да я накарам да спре да готви, но тя отказа.

— Тя ми изглежда добър посредник. Може би трябва да я оставим да води преговорите с Пол.

— Той няма да има никакъв шанс. — Сиймор издуха дима към беззвездното небе и се загледа след него, докато той бавно се разнесе над стената. — Знаеш ли, възможно е да грешиш. Може пък всичко да мине гладко и Маделин да се прибере до утре вечер.

— Възможно е също така Великобритания един ден да си върне контрола над американските колонии — рече Габриел. — Възможно е, но е малко вероятно.

— Десет милиона евро са много пари.

— Плащането на парите е най-лесната част. А връщането на заложника жив е съвсем друго нещо. Човекът, който ще занесе парите, трябва да е опитен професионалист. И той трябва да е готов да прекрати преговорите, ако мисли, че похитителите се опитват да го измамят. — Габриел замълча, после добави: — Това не е работа за хора със слаби нерви.

— Има ли някаква вероятност да разгледаш възможността ти да го направиш?