Даниъл Силва - Английското момиче

— След пет минути.

Кристофър допи бирата си и веднага си поръча друга. Минаха пет минути, а след това още пет. Отвън се чу съобщение, че пътниците за ферибота за Корсика трябва да се качват на борда. То почти заглуши бръмченето на телефона на Габриел.

Той отново го вдигна до ухото си и се заслуша мълчаливо.

— Е? — попита Келър, когато Алон пъхна телефона в джоба си.

— Пол е поставил исканията си.

— Колко иска?

— Десет милиона евро.

— Това ли е всичко?

— Не — отвърна Габриел. — Премиерът иска да поговорим.

Отвън колоната от автомобили бавно се точеше към вътрешността на ферибота. Келър се изправи и тръгна. Алон остана загледан след него.

Следващият полет до Хийтроу бе в пет часа същия следобед. Габриел си купи други дрехи от универсалния магазин близо до Старото пристанище и след това се настани в мрачен транзитен хотел в съседство с железопътната гара, за да се изкъпе и преоблече. Той натъпка старите си дрехи в препълнен казан за боклук зад един ресторант, остави скутера на място, където бе сигурен, че ще бъде откраднат още на здрачаване, и взе такси до летището. Главният терминал изглеждаше така, сякаш е бил изоставен пред настъпваща армия. Алон провери френските новинарски сайтове в интернет, за да се увери, че полицията не е намерила четири трупа в една спокойна долина в планинския масив Люберон, след това си купи билет за първа класа за Лондон, използвайки името Йоханес Клемп. По време на полета отказа всякакво обслужване и пресече всички опити на съседа си по седалка — плешив швейцарски банкер, да поведе разговор с него, избирайки вместо това да гледа мрачно през прозореца. Тази вечер нямаше какво да се види, тъй като дебел слой облаци бе покрил цяла Северна Европа. Едва когато самолетът бе на няколко хиляди метра от земята, жълтите натриеви лампи на Западен Лондон успяха да пробият мрака. На Габриел те му заприличаха на море от оброчни свещи. Той затвори очи и в мислите си видя жена с шлифер да стои пред олтара на тъмна, стара църква и да се прекръства така, сякаш движението ѝ е напълно непривично.

Като слезе от самолета, Алон се присъедини към опашката от пътници, която се точеше към гишето за паспортен контрол. Митничарят — брадат сикх 22 22 Член на религиозното движение сикхизъм, чиято религия представлява смесени ценности от хиндуизъм и ислям. — Б.пр. , носещ тюрбан в кралскосиньо — разгледа паспорта му със скептицизма, който той заслужаваше, а след това, като го подпечата със замах, го приветства с „добре дошъл във Великобритания“. Габриел прибра паспорта в джоба на якето си и се запъти към залата за пристигащи, където оперативен агент на МИ5 на име Найджъл Уитком стоеше сам сред тълпата, стискайки посмачкана хартиена табелка, на която пишеше Г-Н БЕЙКЪР. Уитком бе помощник на Греъм Сиймор и основен куриер за неофициални поръчки. Той беше трийсет и няколко годишен, но изглеждаше като юноша, който е бил разтегнат и моделиран като зрял мъж. Бузите му бяха розови и неокосмени, а мимолетната усмивка, която отправи на Габриел, докато се ръкуваше с него, бе невинна като усмивката на пастор. Неговата благовидна външност се бе оказала полезен актив в МИ5. Тя прикриваше ум, който бе хитър и коварен като на отявлен терорист или опитен престъпник.

Поради тайния характер на посещението на Алон Уитком бе дошъл до Хийтроу с личния си автомобил, марка „Воксхол Астра“. Той караше с бързината и лекотата на човек, който прекарва уикендите си, като се състезава в ралита. И наистина, докато не стигнаха до Уест Кромуел Роуд, стрелката на скоростомера не слезе под сто и трийсет километра.

— Добре е, че сме близо до болница — каза Габриел.

— Защо?

— Защото, ако не намалиш, ще имаме нужда от такава.

Уитком отпусна педала на газта, но съвсем леко.

— Има ли някаква възможност да спрем в „Хародс“ за чай?

— Казаха ми да те закарам незабавно.

— Пошегувах се, Найджъл.

— Да, знам.

— Знаеш ли защо съм тук?

— Не — отговори Уитком, — но трябва да е нещо спешно. Не съм виждал Греъм да изглежда така от…

Гласът му заглъхна.

— Откога? — попита Алон.

— От деня, в който онзи атентатор от Ал Кайда се взриви на пазара в Ковънт Гардън.

— Добри времена — каза мрачно Габриел.

— Това беше една от нашите най-добри операции, не си ли съгласен?

— Да, с изключение на края ѝ.

— Да се надяваме, че тази, каквато и да е тя, няма да свърши по същия начин.