Даниъл Силва - Английското момиче

— Престрелките са за каубоите — каза Кристофър, — а преследванията с коли се случват само във филмите.

— Как ще минем при тази осветеност, без да бъдем забелязани от охраната?

— Няма да го правим.

— Обясни ми.

Келър го направи.

— А ако Бросар или някой от другите слезе долу?

— Тогава е възможно да бъдат наранени.

— За постоянно — добави Габриел. Погледна сериозно Кристофър. — Знаеш ли какво ще се случи, когато полицията намери тези трупове? Те ще започнат да задават въпроси в града. И не след дълго ще имат фоторобот на бивш командос от САС, който би трябвало да е загинал в Ирак. Ще имат и снимки от камерите за наблюдение в хотела.

— Точно за това е макията.

— Какво имаш предвид?

— Ще се скрия в Корсика и ще чакам.

— Може да мине дълго време, преди да можеш да упражняваш отново занаята си — каза Габриел. — Много дълго време.

— Това е саможертва, която съм готов да направя.

— За кралицата и страната?

— За момичето.

Алон се вгледа мълчаливо в него.

— Да приема ли, че имаш проблем с мъжете, които нараняват невинни жени?

Келър кимна утвърдително.

— Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?

— Може да ти е трудно да повярваш — отвърна Кристофър, — но наистина не съм в настроение да си спомням щастливите мигове от живота заедно с теб.

Габриел се усмихна.

— Все пак има надежда за теб, Келър.

— Малка — отговори Англичанина.

Алон чу стъпки в църквата и като се обърна, видя жената с шлифера да върви бавно през нефа. Тя отново спря пред главния олтар и много старателно се прекръсти — от челото към гърдите, от лявото рамо към дясното.

— Крайният срок е утре — каза той. — Това означава, че трябва да отидем тази вечер.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Имаме нужда от повече хора, за да го направим по правилния начин — каза мрачно Габриел.

— Да, знам.

— Стотици неща могат да се объркат.

— Така е, знам.

— Тя може да не е в състояние да ходи.

— Значи, ще я носим — заключи Кристофър. — Няма да ми е за първи път да изнасям някого от бойното поле.

Габриел погледна жената с жълтеникавокафявия шлифер, която се взираше в празното пространство, а след това трептящата светлина на оброчните свещи.

— Според теб кой е той? — попита след малко.

— Кой?

— Пол.

— Не знам — отвърна Келър, като се изправи. — Но ако някога го срещна, той ще е мъртъв.

След като излезе от базиликата, Габриел се прибра в хотела и уведоми управата, че ще освобождава стаята. Не било нищо сериозно, увери ги той, просто малка криза у дома, която само той, несравнимият хер Йоханес Клемп от Мюнхен, можел да оправи. Хората от управата се усмихнаха със съжаление, но вътрешно бяха доволни, че ще си тръгва. Камериерките го бяха обявили единодушно за най-досадния гост на сезона, а Мафуз, главният пиколо, тайно му пожела да пукне.

Именно Мафуз, стоящ като стълб на поста си до входната врата, го видя с благодарност да излиза в нощта. Алон обикаля из улиците на града в продължение на няколко минути, за да се увери, че не е следен. След това със загасен фар се отправи към тесния чакълен път, който минаваше покрай долината с трите вили. Една от вилите — онази, която бе на изток — бе осветена като за специален повод. Келър стоеше в една борова горичка и се взираше напрегнато в къщата. Габриел се присъедини към него и също се втренчи в нея. След няколко минути в градината се появи тъмна фигура и светна пламъчето на запалка. Кристофър протегна ръка и прошепна:

— Бум-бум, мъртъв си.

Те останаха сред боровете, докато мъжът не се върна във вилата. После седнаха в тъмното рено на Келър, за да уточнят последните подробности на плана за нападение: техните позиции, линии на видимост, полоси за обстрел, поведението им в самата вила. След двайсет минути единственото, което оставаше да бъде решено, бе кой ще произведе изстрела, който щеше да задвижи всичко. Алон настоя да бъде той, но Келър възрази, като му припомни, че е постигнал най-високия резултат, регистриран някога в „къщата за елиминиране на потенциална заплаха“ в Херефорд.

— Това е било тренировъчно упражнение — каза Габриел пренебрежително.

— Упражнение по бойна стрелба — възрази Кристофър.

— И все пак е било упражнение.

— Накъде биеш?

— Веднъж прострелях палестински терорист между очите от задната седалка на движещ се мотоциклет.

— И какво от това?

— Терористът седеше в средата на претъпкано кафене на булевард „Сен Жермен“ в Париж.