Даниъл Силва - Английското момиче

— Надявам се, че нямаш нищо против да ти задам няколко въпроса — каза Сиймор.

— Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре, Греъм.

— Направи ми това удоволствие.

— Щом настояваш.

— Как научи за Пол?

— Това не мога да ти кажа.

— Къде е Марсел Лакроа?

— Не питай.

— Кой наблюдава къщата?

— Един сътрудник.

— От Службата?

— Не точно.

— Е — каза Сиймор, — това беше много информиращо.

Габриел не каза нищо.

— Какво знаеш за Пол?

— Говори свободно френски с акцент, променя външността си съобразно своите потребности и както изглежда, обича да гледа филми.

— Какво искаш да кажеш?

Алон обясни, че Марсел Лакроа е виждал Пол по време на филмовия фестивал в Кан, макар че пропусна частта с тиксото, държането му във водата почти до удавяне и куршума, който Кристофър Келър — дезертирал командос от САС, когото британското правителство смяташе за мъртъв, бе забил в мозъка на Лакроа.

— Пол ми прилича на професионалист.

— Такъв е — каза Габриел.

— Сприятелил се е с Маделин, преди да я отвлече. Това ли е твоята теория?

— Очевидно е, че са се познавали по време на нейното изчезване — отвърна Алон. — Дали са били приятели, любовници или нещо друго, е тема, по която може да се разисква. Предполагам, че единственият начин да го узнаем със сигурност е да попитаме Маделин.

— От колко време наблюдавате къщата?

— По-малко от двайсет и четири часа.

— Колко време ще ви отнеме да установите дали тя е там?

— Никога не може да се знае със сигурност, Греъм.

— Колко време? — настоя Сиймор.

— Още двайсет и четири часа.

— Така ще остане само един ден до изтичането на крайния срок.

— Затова нямаш друг избор, освен да предадеш моята информация на французите.

Те завиха зад един ъгъл и влязоха в тиха странична уличка.

— И какво да им кажа, когато попитат как съм се сдобил с тази информация? — попита Греъм Сиймор.

— Кажи им, че ти е съобщило едно птиче. Измисли убедителна история за някакъв източник или за прихванати съобщения. Повярвай ми, Греъм, те няма да настояват да им кажеш за източника.

— И ако успеят да я спасят? После какво? — Сиймор побърза сам да отговори на въпроса си: — Те несъмнено ще открият, че тя е имала връзка с министър-председателя. А след това, понеже са французи, ще трият сол на главата на Ланкастър колкото се може по-публично.

— Може и да не го направят.

— Ланкастър никога няма да поеме този риск.

— Ти ме помоли да я намеря — каза Габриел — и аз вярвам, че съм я намерил.

— И сега те моля да я измъкнеш.

— Ако проникна там, ще умрат хора.

— Французите ще допуснат, че една банда марсилски престъпници е убила членове на друга банда. Това постоянно се случва там. — Сиймор замълча, после добави: — Особено когато ти се намираш в града.

Алон не обърна внимание на забележката.

— И ако успея да я измъкна? Какво да правя с нея?

— Доведи я във Великобритания и остави на нас да се тревожим за останалото.

— Ще имате нужда от някаква фиктивна история.

— Непрекъснато изчезват хора и отново се появяват.

— А ако видеозаписът някога стане публично достояние?

— Няма липсваща девойка, няма скандал.

— Тя ще има нужда от паспорт.

— Боя се, че не мога да ти помогна.

— Защо?

— Защото не мога да изработя фалшив паспорт с нейната снимка, без да вдигна тревога. Освен това — добави Греъм, — ти и твоята служба сте доста добри в правенето на фалшиви паспорти.

— Налага ни се да бъдем добри.

Известно време двамата вървяха мълчаливо по тихата улица. Габриел бе изчерпал възраженията и въпросите си. Можеше само да откаже, което не беше готов да направи.

— Тя може да не е в състояние да пътува — каза той най-накрая. — Всъщност може да мине известно време, преди да е готова за каквото и да е.

— Какво предлагаш?

— Ако тя наистина е в онази вила — започна Габриел — и ако успеем да я измъкнем, ще трябва да я отведем в една от нашите тайни френски квартири и да я изчистим. Ще заведа там екип, лекар, няколко мили момичета, за да я накарат да се чувства удобно.

— И когато бъде готова да пътува?

— Ще променим външния ѝ вид, ще я снимаме и ще залепим снимката ѝ на израелски паспорт. После ще я докараме отвъд Ламанша и оттам нататък тя ще бъде твой проблем.

Бяха стигнали до края на улицата. Тя ги бе отвела обратно до страничната стена на „Нотър Дам“. Сиймор пооправи шала си и се престори, че се възхищава на аркбутаните 21 21 Важен конструктивен елемент в готическата архитектура — каменна външна полуарка, която предава разпъващите усилия от свода на главния кораб на контрафорсни стълбове, разположени надлъжно покрай стените на катедралата. — Б.пр. .