Даниъл Силва - Английското момиче

— Ти така и не ми каза къде е тази вила — каза той равнодушно.

— Съвсем скоро ще разбереш.

— А Марсел Лакроа?

— Той е мъртъв — отвърна Габриел.

Сиймор се обърна и протегна ръка.

— Има ли нещо, което мога да направя за теб?

— Разходи се до Гар дю Нор и се качи на следващия влак за Лондон.

— Но тя е на повече от километър и половина оттук.

— Ходенето ще ти се отрази добре. Не ме разбирай погрешно, Греъм, но изглеждаш ужасно.

Както се оказа, Сиймор не можа да си спомни пътя до Гар дю Нор. Той беше човек на МИ5, което означаваше, че идваше в Париж само за конференции, по време на отпуска или когато се опитваше да намери отвлечената любовница на своя министър-председател. Габриел прошепна упътванията в ухото на Греъм и след това го последва до входа на гарата, където изчезна в тълпата от просяци, наркодилъри и африкански таксиметрови шофьори.

Останал отново сам, Алон се качи на метрото до площад „Дьо ла Конкорд“ и след това отиде пеша до израелското посолство на улица „Рабле“ № 3. След като направи посещение на вежливост при началника на местната централа, той се свърза с отдел „Операции“ на булевард „Цар Саул“, за да поиска безопасна френска къща и екип за посрещане на заложник. Пет минути по-късно от отдела му позвъниха обратно да съобщят, че тричленен екип ще бъде на мястото в рамките на двайсет и четири часа.

— Какво ще кажете за къщата?

— Имаме нов имот в Нормандия, недалеч от фериботния терминал в Шербур.

— Какво представлява?

— Четири спални, кухня с трапезария, прекрасна гледка към Ламанша, почистване на стаите по желание.

Габриел затвори телефона и взе ключовете за къщата от сейфа на началника на централата. Наближаваше четири и половина следобед, така че имаше достатъчно време, за да хване влака за Авиньон в пет часа. Той пристигна по мръкнало и се върна в хотела си в Апт. Тази нощ не валя, духаше само силен вятър, който вилня из тесните улици на старинния център на града. Габриел лежа буден в леглото си в знак на солидарност с Келър. Сутринта, по време на закуската, изпи повече от обичайната си доза кафе.

— Не можахте да спите добре ли, мосю? — попита възрастният сервитьор.

— Заради мистрала — отвърна Алон.

— Да, беше ужасен — съгласи се сервитьорът.

Табелата над витрината гласеше НЕДВИЖИМИ ИМОТИ В ЛЮБЕРОН. Като възприе скептичното изражение на хер Йоханес Клемп, Габриел разглежда известно време снимките на имотите, висящи на витрината, преди да влезе. Посрещна го жена на около трийсет и пет години. Тя бе облечена със светлокафява пола и бяла блуза, прилепнала по тялото ѝ, сякаш беше влажна. На нея явно не ѝ допадна опитът на хер Клемп за светски разговор — на малко жени им допадаше.

Той ѝ каза, че е запленен от Люберон и планира да се върне тук за по-дълъг престой. Хотелът в случая нямало да свърши работа. За да опознае истинския Люберон, искал да наеме вила. И не каква да е вила. Тя трябвало да бъде нещо солидно, в район, където рядко припарват туристи. Хер Клемп не бил турист, а пътешественик. „Има съществена разлика“ — подчерта той, макар че, ако имаше такава, тя явно убягваше напълно на жената.

Имаше нещо в поведението на хер Клемп, което ѝ подсказваше, че срещата ще бъде дълго изпитание. За съжаление, тя бе виждала много други като него и преди. Той щеше да поиска да види всички имоти, но в крайна сметка нямаше да го удовлетвори никой от тях. Обаче това бе единствената работа, която бе намерила в този край, който толкова запленяваше хората като хер Клемп, така че му предложи дълго еспресо от автомата за кафе и разтвори брошурите си с възможно най-голям ентусиазъм.

Северно от Апт имаше прекрасна вила, но той я сметна за прекалено банална. Имаше и наскоро ремонтирана вила в Менерб, но градината ѝ му се видя твърде малка, а мебелировката — твърде модерна. Следваше голямо имение извън Лакост, което имаше собствен червен тенис корт и закрит басейн, но това се оказа в разрез със социалдемократическото чувство за справедливост на хер Клемп. И така продължиха да гледат вила след вила, градче след градче, район след район, докато накрая остана само един имот, който се намираше на юг от Апт, в малка земеделска долина, засадена с лозя и лавандула.

— Звучи ми идеално — каза обнадеждено хер Клемп.

— Вилата е малко изолирана.

— Това е добре.

На този етап жената бе на същото мнение. В действителност, ако имаше власт, тя щеше да заключи хер Клемп в най-изолираната вила във Франция и да изхвърли ключа. Вместо това, жената отвори брошурата и му показа поотделно всяка стая в къщата. По някаква причина той изглеждаше особено заинтересован от антрето. В него нямаше нищо необичайно. Масивна дървена врата с железни пулове. Малка декоративна масичка. Стълбище от варовик с две крила. Едното водеше до втория етаж на къщата, а другото — към сутерена.