Даниъл Силва - Английското момиче

Те продължиха на север през живописните селца Кадене и Лурмарен, преди най-накрая да започнат да се изкачват по южните склонове на масива Люберон. В равнинните участъци на речната долина Габриел бе карал на километър или повече зад Бросар, но по криволичещите планински пътища нямаше друг избор, освен да намали разстоянието и да не изпуска от очи мерцедеса. Докато преминаваха през селцето Бюу, го жегна страх, че французинът накрая си е дал сметка за неговото присъствие. Но когато мерцедесът измина с пълна скорост следващите десет километра, без да предприема никакви избягващи маневри, страховете му се уталожиха. Той продължи да кара в нощта, минавайки край каменни стени и гранитни скали, които изглеждаха блестящо бели на лунната светлина, вперил очи в червените стопове на мерцедеса, мислейки за една жена, която не познаваше.

Накрая Бросар зави в една пролука между дърветата, които обграждаха пътя, и изчезна от погледа му. Габриел не посмя да го последва веднага, така че продължи по пътя още километър, преди да завие обратно. Пътят, по който бе поел Бросар, бе само частично павиран и бе широк колкото да минат два автомобила. Той отведе Алон до малка долина, осеяна с различни по големина парчета обработваема земя, разделени с жив плет и групички дървета. В долината имаше три вили — две в западния край и само една на изток, зад бариера от кипариси. Мерцедесът не се виждаше никъде; Бросар сигурно бе изключил фаровете му като предпазна мярка. Габриел изчисли колко време му бе отнело да измине обратно пътя и колко време би отнело на Бросар, за да стигне до всяка от вилите. След това се изправи на стъпенките на неподвижния скутер, като обходи с поглед долината, мислейки си, че в крайна сметка Бросар ще трябва да спре някъде. И когато го направи, стоповете му ще издадат къде е. След още десет секунди Алон спря да гледа вилите на запад, които бяха по-близо до него, и съсредоточи вниманието си върху далечната вила на изток. И тогава видя проблясък на червена светлина като от запалена кибритена клечка. За миг тя сякаш заплува над един от кипарисите като сигнална лампа на върха на кула. След това светлинката угасна и долината отново потъна в мрак.

В най-близкото село имаше само една мрачна странноприемница, която предлагаше закуска, така че те се отправиха към Апт и се настаниха в малък хотел в покрайнините на старинната централна част. В трапезарията нямаше други клиенти и само един възрастен сервитьор бе на смяна. Ядоха на отделни маси и след това се разходиха по тихите тъмни улички до старата базилика „Сент Ан“. В увенчания с купол неф 20 20 Неф, или кораб, е централното издължено помещение на базиликите, оградено от двете дълги страни с редове от колони, отделящи го от съседните помещения. — Б.пр. се долавяше миризмата на дим от свещите и тамяна и слаб дъх на мухъл. Наклонил леко глава на една страна, Габриел разгледа фреската на главния олтар, а след това седна до Келър пред един свещник, на който кротко потрепваха пламъчетата на оброчните свещи. Англичанина бе навел глава, стиснал с палеца и показалеца си основата на носа си. Когато заговори, в глухия му глас прозвуча разкаяние:

— Оказва се, че в крайна сметка тя бе права.

— Кой?

— Синядората.

— Може и да греша — заяви Алон, като вдигна очи към купола, — но не си спомням синядората да е споменавала нещо за вила в земеделска долина в Люберон.

— Но тя спомена море и планини.

— И?

— Те са я превозили през морето и сега я крият в планината.

— Може би — отвърна Алон. — Или може би вече са я преместили на друго място. Или може би тя вече е мъртва.

— Исусе — прошепна Келър. — Защо винаги си толкова дяволски песимистично настроен?

— Не забравяй къде се намираш, Кристофър.

Келър стана, отиде до свещника и запали една свещ. Канеше се да се върне на пейката, но спря, когато видя Габриел да се взира в кутията за дарения. Кристофър извади няколко монети от джоба си и ги пусна една след друга през процепа. Стори му се, че техният звън ехтя под купола дълго след като се бе върнал на мястото си.

— Прекарваш ли много време в католически църкви? — попита той.

— Повече, отколкото можеш да си представиш.

Келър отново сведе глава с израз на разкаяние. Червеното стъкло на поставките на оброчните свещи хвърляше розов отблясък върху лицето му.

— Трябва да приемем — каза той след малко, — че е възможно девойката да е някъде другаде. Но също така трябва да приемем, че всички доказателства сочат, че това не е така. В противен случай Бросар нямаше да е тук. Той щеше да се върне в Марсилия и да работи по следващия си успешен удар.