Даниъл Силва - Английското момиче

Беше 17,22 часът. „Осем минути — помисли си Алон — и след това преследването ще започне. Ще е достатъчна само една грешка. Една грешка — и Маделин Харт ще умре.“ Той отпи още веднъж от бирата си, но в сегашното му състояние тя му се стори горчива като пелин. Габриел се взря в жената с детето и гледа безпомощно как пламъците изгарят плътта им.

В 17,25 часа той отново звънна на Келър.

— Къде е тя?

— Още шофира в кръг.

— Може би те праща за зелен хайвер. Може би има втора кола.

— Винаги ли си толкова песимистично настроен?

— Само когато животът на млада жена е изложен на риск.

Кристофър не каза нищо.

— Къде се намира тя сега?

— Ако питаш мен, насочва се обратно в твоята посока.

Алон прекъсна връзката и взе другия телефон. След като набра бързо номера на Бросар, постави плътно палеца си върху микрофона и вдигна телефона до ухото си. Две позвънявания. После прозвуча гласът на Бросар:

— Къде си, по дяволите?

Габриел притисна палеца си още по-силно към микрофона и не каза нищо.

— Марсел? Ти ли си? Къде си?

Алон свали телефона от ухото си и натисна бутона за изключване. Трийсет секунди по-късно пак набра номера, отново покри с палец микрофона и не каза нищо. Бросар вдигна на първото позвъняване.

— Марсел? Марсел? Мисля, че ти казах да не звъниш повече по телефона. Имаш три минути. След това изчезвам.

Този път Бросар пръв прекъсна връзката. Габриел пъхна телефона в джоба си и се обади на Келър.

— Как мина? — попита Англичанина.

— Той си мисли, че Лакроа е жив и здрав и е на място с лош обхват.

— И то много лош.

— Къде е тя сега?

— Приближава до площад „Генерал дьо Гол“.

Алон прекъсна връзката и погледна часовника си. След три минути Бросар щеше да си тръгне. Щеше да е неспокоен, предпазлив. Твърде възможно бе да забележи човек, който го следи пеша, особено ако този човек е пил бира в ирландската кръчма, докато Бросар е седял в „Ла Прованс“. Но ако Бросар подминеше някой мъж напът към колата си, вероятно щеше да е по-малко склонен да гледа на него с подозрение. Това беше едно от златните правила за физическо наблюдение на Шамрон. „Понякога — поучаваше той — е по-добре да следиш човек отпред, отколкото отзад.“

Габриел се взря в часовника си. След това, когато стана 17,28 ч., напусна масата в кръчмата и тръгна надолу по улица „Еспариа“ с каската под мишница. „Сезан“ бе последното заведение от дясната страна на улицата, разположено там, където тя излизаше на площад „Генерал дьо Гол“. Бросар седеше на една маса отвън. Когато го подмина, Алон усети на гърба си пронизващия взор на французина, но потисна желанието си да се обърне и да го погледне. Скутерът бе на мястото, където го бе оставил — паркиран редом с няколко други под един чинар, чиито листа бяха почнали да капят. Три от тях лежаха върху седалката на скутера. Габриел ги бръсна с ръка, след това яхна мотора и нахлузи каската.

В огледалото за обратно виждане видя как Бросар стана от масата и тръгна по тясната улица. Няколко секунди по-късно французинът мина на сантиметри от дясното му рамо. Достатъчно близо, за да усети аромата на одеколона му. Толкова близо, че ако искаше, Габриел можеше да грабне металното куфарче от лявата му ръка. Преди това Бросар го носеше в дясната, но сега това бе невъзможно, защото с нея държеше мобилен телефон, който притискаше към ухото си.

Алон включи двигателя на скутера, когато Бросар се качи на еспланадата в края на площад „Генерал дьо Гол“, завъртайки бавно глава наляво и надясно като купола на танк, търсещ мишена, която да локализира и унищожи. Наоколо се шляеше привечерната тълпа и Габриел можеше да го изгуби от поглед, ако не беше металното куфарче, което блестеше като наскоро отсечена монета в сгъстяващия се здрач. Когато Бросар стигна до бордюра на кръговото движение, мобилният телефон бе прибран в джоба му и той посегна към дръжката на предната пасажерска врата на черен мерцедес Е-класа седан, който бе паркиран до тротоара. Докато се настаняваше на седалката, едно рено хечбек мина край него и после зави по булевард „Дьо ла Репюблик“. Мерцедесът направи същото десет секунди по-късно. Докато ги наблюдаваше, Алон не можа да сдържи усмивката си за късмета, който извадиха. „Понякога — помисли си той — е по-добре да следиш човек отпред, отколкото отзад.“ Габриел даде газ и се вля със скутера си в трафика, без да откъсва очи от стоповете на мерцедеса. Една грешка. Достатъчна бе само една грешка. Една грешка — и девойката щеше да умре.