Даниъл Силва - Английското момиче

Те следваха булевард „Дьо ла Репюблик“ до пътя за Авиньон и след това се отправиха на север. В продължение на около километър и половина край тях се нижеха витрини и светофари, но постепенно магазините преминаха в жилищни блокове и къщи и не след дълго те се носеха с висока скорост по шосе с четири платна. След още километър и половина отдясно се появи бензиностанция. Келър намали, като включи мигача за завиване, и мерцедесът веднага го изпревари. След това, без почти никакво предупреждение, пътят отново се стесни до две платна. Габриел зае позиция на около петдесет метра зад мерцедеса, а Кристофър го следваше.

До това време слънцето бе залязло и есенната нощ се заспуска бързо като завеса на театрална сцена. От тъмнозелени кипарисите край пътя станаха черни, после тъмнината ги погълна. Когато мракът обхвана полето, светът на Алон се сви: бели светлини на фарове, червени стопове, воят на двигателя на скутера, бръмченето на реното на Келър на няколко метра зад него. Очите му бяха вперени в задницата на мерцедеса на Рене Бросар, но в ума си разглеждаше картата на Франция. В тази част на Прованс градовете и селата бяха нанизани плътно едни след други като перлите на огърлица. Но ако продължаха в тази посока, щяха да преминат във Воклюз 19 19 Департамент в Южна Франция с административен център град Авиньон. — Б.пр. . Там, в планинския масив Люберон, селата щяха да оредеят, а теренът щеше да стане пресечен. Точно място, където да я държат, помисли си той. В някоя изолирана къща. Някъде, докъдето се стигаше по един-единствен път. Така щяха да разберат дали ги наблюдават. Или пък дали ги следят.

Те профучаха през покрайнините на незначително градче, наречено Линян. Точно след него мерцедесът спря на пустия, покрит с чакъл паркинг на магазин за градинска керамика, като не остави друг избор на Алон и Келър, освен да го подминат и да продължат напред. Около двеста метра по-нататък имаше кръстовище с кръгово движение. В едната посока бе Сен Кана; в другата, накъдето водеше по-малък път, бе Рон. Давайки знак с ръка, Габриел изпрати Кристофър към Сен Кана. След това, като изключи фара на скутера си, той зави към Рон и бързо потърси подслон в сянката на една стена от сгуробетон. Миг по-късно мерцедесът премина с тихо бръмчене, макар че сега зад волана седеше Бросар, а жената, която Алон за първи път можа да види ясно, се взираше напрегнато в пасажерското странично огледало. Той бързо набра Келър и му съобщи новината. След това се застави да брои бавно до десет и върна скутера обратно на пътя.

По пътя към Рон времето сякаш избледня. Пътното платно се стесни, нощта притъмня още повече, въздухът ставаше все по-студен, докато неотклонно се изкачваха към подножието на Алпите. Непълната луна ту се скриваше, ту изплуваше иззад облаците, като за миг осветяваше пейзажа, а в следващия го потапяше в дълбок мрак. От двете страни на пътя по тъмните хълмове се редуваха в стройни редици лозя като войници, отправили се на война, но иначе земята изглеждаше необитаема. Тук-там едва проблясваше светлинка, а пътят беше пуст, с изключение на черния мерцедес Е-класа. Алон се носеше подире му, а Келър го следваше далеч назад, където не можеше да бъде видян от Бросар. Когато бе възможно, Габриел караше с изключен фар. Брулен от студения вятър и лишен отчасти от възможността да вижда, той имаше чувството, че пътува със скоростта на звука.

Когато наближиха покрайнините на Рон, най-накрая се появиха няколко леки и товарни автомобила. В центъра на града мерцедесът спря пред една колбасарница, в съседство на която имаше хлебарница. Келър отново ги подмина с пълна скорост, но Алон успя да се скрие зад една стара църква. Оттам той видя как жената слезе от колата и влезе сама в двата магазина, а след минути се появи с няколко найлонови торбички, пълни с храна. Тя бе достатъчна да нахрани къща, пълна с хора, помисли си Габриел, като остане нещо и за заложника. Фактът, че бяха спрели за провизии, навеждаше на мисълта, че Бросар не подозира че е следен. Той също така подсказваше, че наближават тяхното местоназначение.

Жената сложи торбичките в багажника, след това, като огледа тихата улица, се настани на предната пасажерска седалка. Бросар подкара колата още преди тя да е затворила вратата. Мерцедесът профуча по централните градски улици и зави към шосе Д543 — двулентов път, който водеше от Рон към язовира в Сен Кристоф. Отвъд язовира бе река Дюранс. Бросар я прекоси в шест часа и половина и навлезе във Воклюз.