— Като задържиш Узи на някаква отговорна длъжност ли?
Алон бавно кимна.
— Рисковано е — съгласи се Шамрон, — но ако има някой, който може да го извърши успешно, това си ти.
— Никакъв съвет ли няма да ми дадеш?
— Приключих с даването на съвети, синко. Аз съм най-лошото нещо, което може да бъде един човек — стар и излязъл от употреба. Аз съм страничен наблюдател. Аз само се пречкам. — Ари погледна Габриел и се намръщи. — Чувствай се свободен да не се съгласяваш с мен по всяко време.
Алон се усмихна, но не направи никакъв коментар.
— Узи ми каза, че разговорът ти с Бела малко се е разгорещил — рече старецът.
— Той ми напомни разпита, на който бях подложен онази нощ в Руб ал Хали 44 44 Най-дългата пясъчна пустиня извън Сахара, разположена на територията на държавите Саудитска Арабия, Оман, ОАЕ и Йемен. — Б.пр.
.
— Най-лошата нощ в живота ми. — Ари се замисли за момент. — Всъщност беше втората най-лоша нощ — добави той.
Нямаше нужда да уточнява коя бе първата — говореше за Виена.
— Мисля, че Бела е по-разстроена от всичко това, отколкото Узи — продължи Шамрон. — Боя се, че тя доста е свикнала с атрибутите на властта.
— Каквото те кара да мислиш така?
— Начинът, по който се е вкопчила в тях. Тя ме обвинява за всичко, разбира се. Мисли, че съм планирал това през цялото време.
— Така си беше.
Ари направи физиономия — нещо средно между гримаса и усмивка.
— Няма ли да отричаш? — попита Габриел.
— Не — отговори Шамрон. — Аз получих своя дял победи, но в крайна сметка твоята кариера е критерият, спрямо който ще бъдат оценявани всички останали. Вярно е, че проявявах пристрастия, особено след Виена. Но моята вяра в теб бе възнаградена с поредица от операции, които далеч надхвърлят способностите на хора като Узи. Със сигурност Дори Бела осъзнава това.
Габриел не каза нищо. Той наблюдаваше едно десет-единадесетгодишно момче, което караше колело по тихата улица.
— А сега — продължи Ари — се оказва, че може да си открил начин да проникнеш във финансите на младия касапин от Дамаск. С малко повече късмет това ще влезе в историята като първата голяма победа от ерата на Габриел Алон.
— Мислех, че не вярваш в късмета.
— Не вярвам. — Шамрон запали нова цигара, след това с едно движение на китката затвори капачето на запалката си с остро изщракване. — Младият касапин е жесток като баща си, но не притежава неговата интелигентност, което го прави много опасен. На този етап всичко е въпрос на пари. Точно те държат клана заедно. Това е причината, поради която неговите привърженици му остават верни. Това е причината и да умират хиляди деца. Но ако успееш да получиш контрол над парите… — Той се усмихна. — Възможностите ще бъдат безкрайни.
— Наистина ли нямаш никакви съвети към мен?
— Задръж младия касапин на власт, докато е дори и малко приемлив. В противен случай следващите няколко години ще бъдат много интересни за теб и твоите приятели във Вашингтон и Лондон.
— Значи по този начин ще приключи Великото арабско пробуждане, така ли? — попита Алон. — Ние ще поддържаме масов убиец, защото той е единственият, който може да спаси Сирия от „Ал Кайда“?
— Далеч съм от мисълта да кажа „нали ти казах“, но аз прогнозирах, че Арабската пролет ще завърши катастрофално, и така и стана. Арабите все още не са готови за истинска демокрация, не и по времето, когато радикалният ислям е във възход. Най-доброто, на което можем да се надяваме, са поносими авторитарни режими в страни като Сирия и Египет. — Шамрон замълча, после добави: — Кой знае, Габриел? Може би ще успееш да намериш начин да убедиш владетеля да образова поданиците си и да се отнася с тях с достойнството, което заслужават. Може би ще успееш да го принудиш да спре обгазяването на деца.
— Има и още нещо, което искам от него.
— Картината на Караваджо ли?
Алон кимна утвърдително.
— Първо намери парите — каза Ари, като смачка фаса си. — После ще намериш и картината.
Габриел не каза нищо повече. Той наблюдаваше момчето на велосипеда, което плавно влизаше и излизаше от дългите сенки в края на улицата. Когато детето се скри от погледа му, вдигна лице към небето над Йерусалим. „Виж снега — помисли си той. — Не е ли красив?“
Звънът на църковните камбани събуди Габриел от спокойния му сън. Той полежа известно време неподвижно, без да е съвсем сигурен къде се намира. После видя мрачния портрет на Леа да гледа към него от стената и осъзна, че е в спалнята си на улица „Наркис“. Измъкна се тихо от чаршафите, за да не събуди Киара, и отиде в кухнята. Единственото доказателство за гостите от предната вечер беше силният и сладък аромат на цветята, вехнещи във вазите. На безупречно чистия плот стоеше френската преса за кафе и кутия „Лаваца“. Алон постави чайника на печката и остана да го наблюдава, докато чакаше водата да заври.
Читать дальше