Даниъл Силва - Крадецът

— Кои са твоите млади приятели? — попита той, поглеждайки към бодигардовете, застанали в края на изкопа.

— Намерих ги да се скитат изгубени на площада.

— Те няма да създават бъркотия, нали?

— Няма да посмеят.

Лавон наведе глава и възобнови работата си.

— Какво откри там? — поинтересува се Алон.

— Малко дребни пари.

— Кой ги е изпуснал?

— Някой, който е бил разстроен от факта, че персите са били на път да завладеят Йерусалим. Очевидно е, че е бързал.

Ели протегна ръка и регулира ъгъла на падане на светлината на работната си лампа. Дъното на изкопа заблестя от вкопаните златни монети.

— Какви са? — попита Габриел.

— Тридесет и шест златни монети от византийската епоха и голям медальон с менора. Доказват, че на това място са живели евреи преди превземането на Йерусалим от арабите през 638 година. За повечето библейски археолози това би било откритието на живота им. Но не и за мен. — Лавон погледна Алон и добави: — Нито за теб.

Габриел погледна през рамо към дяланите камъни на стената. Година по-рано, в една тайна пещера на петдесет метра под повърхността на Храмовия хълм, двамата с Ели бяха открили двадесет и две колони от Соломоновия храм в Йерусалим, като по този начин бяха доказали категорично, че древното еврейско светилище, описано в „Царе“ и „Летописи“, действително е съществувало. Те също така бяха открили мощна бомба, която, ако бе избухнала, щеше да изравни със земята цялото свещено плато. Сега колоните се издигаха в добре охранявана изложбена сграда в Музея на Израел. Преди да бъде изложена, една от тях бе подложена на специално почистване, защото бе изцапана с кръвта на Лавон.

— Снощи ми се обади Узи — каза Ели след малко. — Той ми каза, че може да се отбиеш.

— Каза ли ти защо?

— Спомена нещо за изгубена картина на Караваджо и за компания, наречена „Ел Икс Ар Инвестмънтс“. Каза, че се интересуваш от придобиването ѝ заедно с останалата част от „Ивъл Инкорпорейтид 46 46 Алюзия за корпорацията на злия доктор Дуфеншмърц от американския анимационен сериал „Финиъс и Фърб“ на „Дисни Ченъл“. — Б.пр. “.

— Може ли да се направи?

— Има ограничен брой неща, които могат да се направят отвън. В крайна сметка ще ти трябва помощ от някой, който може да ти осигури ключа за царството.

— Значи ще го намерим.

— Ние? — Когато Габриел не отговори, Лавон се наведе и започна да копае почвата около една от древните монети. — Какво искаш да направя?

— Точно това, което правиш в момента — отвърна Алон. — Обаче искам да използваш компютър и счетоводен баланс, вместо лопатка и четка.

— Тези дни предпочитам лопатката и четката.

— Знам, Ели, но не мога да го направя без теб.

— Няма да има никакво насилие, нали?

— Не, Ели, разбира се, че няма да има.

— Винаги казваш така, Габриел.

— И?

— Винаги има насилие.

Алон се пресегна и изключи лампата от захранването. Лавон поработи още малко в тъмнината. След това се изправи, избърса длани в панталона си и излезе от изкопа.

Заклет ерген, Ели Лавон държеше малък апартамент в йерусалимския квартал „Талпиот“, недалече от пътя за Хеброн. Те спряха там, колкото Ели да се преоблече в чисти дрехи, и след това се отправиха по Шаар Хагай към булевард „Цар Саул“. Като влязоха в сградата през задния вход, те се спуснаха по стълбите до третия сутеренен етаж и поеха по един коридор без прозорци, за да стигнат до врата с номер 456В. Стаята дълги години бе служила за склад, където се изхвърляха стари мебели и излезли от употреба компютри, и често бе използвана от нощната смяна за любовни срещи. Сега бе известна в цялата централа на булевард „Цар Саул“ като „Леговището на Габриел“.

Комбинацията за отваряне на шифровата ключалка бе цифровото изражение на рождената дата на Габриел, която се смяташе за най-строго пазената тайна на Службата. Докато Лавон надничаше през рамото му, той набра кода на клавиатурата и отвори вратата. Вътре чакаше Дина Сарид — дребна тъмнокоса жена, която се държеше като рано овдовяла. Жива енциклопедия, тя можеше да каже наизуст времето, мястото, извършителите и броя на жертвите на всеки терористичен акт, извършен срещу израелски и западни цели. Веднъж Дина бе казала на Алон, че знае повече за терористите, отколкото те самите знаят за себе си. И той ѝ бе повярвал.

— Къде са другите? — попита Габриел.

— Задържани са в „Личен състав“.

— Каква е пречката?

— Както изглежда, има бунт на шефовете на отдели. — Дина замълча, после добави: — Това се случва в една разузнавателна служба, когато се разчуе, че главният шеф няма да се задържи още дълго.