Даниъл Силва - Крадецът

Първите години от управлението му били изпълнени с надежда и добри перспективи. Той предоставил на своите сънародници достъп до интернет и им позволил да пътуват извън страната, без първо да си осигурят разрешение от властите. Новият управник вечерял в ресторанти с модерната си съпруга и освободил няколкостотин политически затворници. Нови луксозни хотели и молове променили облика на мрачния Дамаск и Алепо. Западните цигари, забранени от баща му, се появили по рафтовете на сирийските магазини.

След това настъпило голямото Арабско пробуждане. Сирийците стояли пасивно, докато старият ред се разпадал около тях, сякаш имали предчувствие за това, което предстояло. След това, през март 2011 г., петнадесет млади момчета се осмелили да нарисуват със спрей графити срещу режима на стената на едно училище в Дераа — малко фермерско градче, разположено на 96 километра южно от Дамаск. От Мухабарат бързо арестували момчетата и посъветвали бащите им да се приберат вкъщи и да си направят нови деца, защото никога повече няма да видят синовете си. В Дераа избухнали протести, които бързо се разпространили в Хомс, Хама, а в крайна сметка и в Дамаск. В рамките на една година Сирия била обхваната от мащабна гражданска война. А синът, също като бащата преди него, щял да играе по Правилата на Хама.

Но къде бяха парите? Парите, които бяха крадени от сирийската хазна в продължение на четири десетилетия. Парите, които бяха ограбени от държавните сирийски предприятия и насочени към джобовете на управника и алауитските му роднини от Кардаха. Част от тях бяха скрити в люксембургската компания „Ел Икс Ар Инвестмънтс“ и точно там Габриел и неговият екип направиха първите си проучвания. Отначало те бяха направени внимателно и в резултат на това бяха напълно незадоволителни. Едно просто търсене в интернет разкри, че „Ел Икс Ар“ нямат публичен уебсайт и не се появяват в никакви новини или прессъобщения, свързани с бизнеса или с нещо друго. Компанията беше вписана в люксембургския търговски регистър, но краткият текст не съдържаше имената на нейните инвеститори, нито тези на ръководството ѝ — само адрес, който се оказа на кантората на корпоративен адвокат. За Ели Лавон — най-опитния финансов следовател на екипа, беше очевидно, че „Ел Икс Ар“ е класически способ, използван от някого, който искаше да инвестира анонимно парите си. Тя беше нищо, компания призрак, куха обвивка без съдържание.

Те разшириха търсенето си до търговските регистри в Западна Европа. И когато то не доведе до нещо повече от слабо премигване на техните радарни екрани, претършуваха регистрите на данъчните фирми и агенции за недвижими имоти във всички страни, където тези документи бяха достъпни. Нито едно от тези проучвания не даде никакво съвпадение, с изключение на това в Обединеното кралство, от което научиха, че „Ел Икс Ар Инвестмънтс“ е наемател на търговска сграда, намираща се на Кингс Роуд в Челси, в която в момента се помещаваше известна компания за дамско облекло. Адвокатът, представляващ „Ел Икс Ар“ във Великобритания, работеше за малка адвокатска кантора със седалище в лондонския квартал Саутуорк. Името му беше Хамид Хадам. Той бе роден през ноември 1964 г. в градчето Кардаха, Сирия.

Адвокатът живееше в малка къща в лондонския квартал Тауър Хамлетс с родената му в Багдад съпруга Айша и трите им дъщери тийнейджърки, които бяха с твърде западно държане за неговия вкус. Всяка сутрин той ходеше на работа с метрото, макар че от време на време, когато валеше или закъсняваше, си позволяваше дребния лукс да хване такси. Адвокатската кантора се помещаваше в малка тухлена сграда на Грейт Сафък Стрийт, далеч от елегантните офиси в Найтсбридж и Мейфеър. В нея работеха общо осем адвокати: четирима сирийци, двама иракчани, един египтянин и наперен млад йорданец, който твърдеше, че има кръвна връзка с хашемитските управници на страната му. Хамид Хадам беше единственият алауит. В кабинета си той имаше телевизор, който винаги бе включен на канала на „Ал Джазира“. Въпреки това Хамид научаваше по-голяма част от новините, четейки блоговете на арабски език от Близкия изток. Редакционната политика на всички тях бе ориентирана в подкрепа на режима.

Той бе предпазлив в личния и професионалния си живот, макар и не достатъчно, за да си даде сметка, че е набелязана мишена на разузнавателна офанзива, която бе толкова мащабна, колкото и дискретна. Тя започна сутринта, след като екипът научи името му, когато Мордекай и Одед се приземиха в Лондон с канадски паспорти в джобовете и куфари, пълни с грижливо замаскирани специализирани устройства. В продължение на два дни те го наблюдаваха от разстояние. След това, на сутринта на третия ден, сръчният Мордекай успя да вземе за кратко мобилния телефон на Хадам, докато той пътуваше по централната линия на метрото между Майл Енд и Ливърпул Стрийт. Софтуерът, който Мордекай инсталира в операционната система на апарата, даде на екипа достъп в реално време до имейлите, есемесите, контактите, снимките и гласовата поща на Хамид. Той също така превърна телефона в двадесет и четири часов предавател, което означаваше, че където и да отидеше Хадам, екипът отиваше с него. Нещо повече: апаратът им осигури достъп до компютърната мрежа на кантората и до домашния компютър на Хамид. Това беше, както каза Ели Лавон, подарък с дълготраен ефект.