Даниъл Силва - Крадецът

— Но как се е стигнало до това? — попита Бела.

Радикалният ислям със сигурност бе изиграл своята роля, но същото бяха направили и парите. Парите, които диктаторите и монарсите харчеха за себе си, а не за своя народ. Парите, които изтичаха от арабския свят и се вливаха в частните банки на Женева, Цюрих и Лихтенщайн. Парите, които Габриел и неговият екип отчаяно се опитваха да намерят. Докато дните се точеха, те се сблъскваха с тухлени стени, задънени улици и врати, които не можеха да отворят. Агентите четяха електронната поща на редовия лондонски адвокат Хамид Хадам и слушаха внимателно как протичаше неговият ден: пътуването му с метрото, срещите му с клиенти по важни и маловажни въпроси, дребните му разногласия с неговите панарабски партньори. Слушаха и когато се прибираше вечер в къщата си в Тауър Хамлетс, където живееше в компанията на четири жени. В една такава вечер той имаше разгорещен спор с най-голямата си дъщеря за дължината на полата, която тя възнамеряваше да носи на парти, където щяха да присъстват и момчета. Също като девойчето, екипът беше благодарен за прекъсването от звъна на мобилния му телефон. Разговорът продължи две минути и осемнадесет секунди. И когато той приключи, Алон и хората му разбраха, че най-накрая са открили човека, когото търсеха.

На сто и шейсет километра западно от Виена река Дунав завива рязко от северозапад на югоизток. На това място древните римляни изградили гарнизон и когато те си отишли, хората, които един ден щели да бъдат известни като австрийци, изградили град, който нарекли Линц. Градът забогатял от желязната руда и солта, които били превозвани по реката, и за известно време бил най-важният град в Австро-Унгарската империя, по-важен дори от Виена. Моцарт композирал своята Симфония № 36, докато живеел в Линц; Антон Брукнер 47 47 Антон Брукнер (1824–1896) — австрийски композитор, органист, пианист и музикален педагог. — Б.пр. бил органист в Старата катедрала на града. А в малкото му предградие Леондинг, на улица Михаелбергщрасе № 16, се издига жълта къща, където е живял като дете Адолф Хитлер. Адолф се преместил във Виена през 1905 г. с надеждата да бъде приет в Художествената академия, но никога не забравил любимия си Линц. Линц трябвало да бъде културният център на хилядолетния Райх и точно там Хитлер планирал да изгради своя монументален фюреров музей с ограбените произведения на изкуството. Всъщност кодовото име на неговата грабителска операция било Sonderauftrag Linz , или Специална операция Линц.

Съвременният Линц се бе потрудил усилено да прикрие връзките си с Хитлер, но спомените за миналото бяха навсякъде. Най-крупното предприятие в града — стоманодобивният гигант „Фьост Алпине“, първоначално било известно като „Херман Гьоринг Верке“. А на деветнадесет километра източно от центъра на града се намираха останките от Маутхаузен — нацисткия лагер, където затворниците са били подложени на „изтребление чрез труд“. Сред затворниците, доживели да видят лагера освободен, бил Симон Визентал, който по-късно щеше да стане най-известният „ловец на нацисти“ в света.

Човекът, който пристигна в Линц през първия вторник на месец юни, знаеше много за тъмното минало на града. В действителност в определен период от неговия твърде разностранен живот градът бе най-голямата му страст. Когато слезе от влака на Хауптбанхоф, той носеше тъмен костюм, подсказващ, че притежава значително богатство, и златен часовник, който оставяше впечатлението, че не го е придобил съвсем честно, което по една случайност беше вярно. Мъжът бе пристигнал в Линц от Виена, а преди това беше посетил Мюнхен, Будапеща и Прага. По пътя си той два пъти бе сменил самоличността си. За момента мъжът беше Феликс Адлер — средноевропеец с неустановена националност, любовник на много жени, боец от забравени битки, човек, който се чувстваше по-удобно в Гщаад и Сен Тропе, отколкото в родния си град, където и да беше той. Истинското му име обаче беше Ели Лавон.

От гарата той пое по улица, от двете страни на която се издигаха кремави жилищни сгради, докато не стигна до Новата катедрала — най-голямата църква в Австрия, но не и най-високата. С указ 48 48 По времето на Хабсбургите никоя сграда в Австро-Унгарската империя не можела да бъде по-висока от Южната кула на виенската катедрала „Свети Стефан“. — Б.пр. нейната извисяваща се кула бе построена с два метра по-ниска от тази на виенската ѝ посестрима — величествената катедрала „Свети Стефан“. Лавон влезе в нея, за да види дали някой от улицата ще го последва. Докато вървеше под високия свод на нефа, той се запита не за първи път как такава благочестива римокатолическа страна е могла да изиграе толкова голяма роля в убийството на шест милиона души. „Било е в кръвта им — помисли си той. — Били са закърмени с него.“