Даниъл Силва - Крадецът

— С какво мога да ви бъда полезен? — попита той, внезапно станал напълно делови.

— Искам да поверя известна парична сума на вашите грижи — отговори Лавон.

— Може ли да попитам откъде научихте за нашата банка?

— От мой бизнес партньор, който е ваш клиент.

— Може ли да попитам за името му?

— Предпочитам да не го казвам.

Хер Вебер вдигна длан, сякаш искаше да каже, че напълно разбира.

— Имам един въпрос — каза Ели. — Вярно ли е, че преди няколко години банката е имала известни затруднения?

— Вярно е — призна Вебер. — Като много други европейски банкови институции бяхме силно засегнати от срива на американския пазар за недвижими имоти и последвалата финансова криза.

— И поради тази причина сте били принудени да приемете да имате партньор?

— В действителност бях доволен да го направя.

— Господин Ал Сидики.

Хер Вебер кимна предпазливо.

— Той е от Ливан, познах ли?

— Всъщност е от Сирия.

— Жалко.

— Защо?

— Заради войната — отговори Лавон.

Безучастното изражение на банкера показа ясно, че не желае да обсъжда настоящото положение в родината на партньора си.

— Вие говорите немски, сякаш сте родом от Виена — каза той след малко.

— Живях там определен период от време.

— А сега?

— Имам канадски паспорт, но предпочитам да мисля за себе си като за гражданин на света.

— В днешно време парите не познават международни граници.

— Точно затова дойдох в Линц.

— Били ли сте тук и преди?

— Много пъти — отговори искрено Ели.

Телефонът на Вебер иззвъня.

— Имате ли нещо против да се обадя?

— Ни най-малко.

Австриецът вдигна слушалката до ухото си и се втренчи право в Лавон, докато слушаше гласа в другия край на линията. Дебелият килим погълна промърморения от него отговор. После той затвори телефона и попита:

— Докъде бяхме стигнали?

— Канехте се да ме уверите, че вашата банка е платежоспособна и стабилна и че парите ми ще бъдат тук в безопасност.

— И двете неща са верни, хер Адлер.

— Освен това очаквам да проявите дискретност.

— Както сигурно знаете — отвърна Вебер, — неотдавна Австрия се съгласи да внесе някои промени в банковата си система, за да угоди на европейските ни съседи. Въпреки това, нашите закони за поверителност си остават сред най-строгите в света.

— Доколкото разбрах, имате изискване за депозит от най-малко десет милиона евро за нови клиенти.

— Такава е нашата политика. — Вебер замълча, после попита: — Има ли някакъв проблем, хер Адлер?

— Никакъв.

— Очаквах, че отговорът ви ще е такъв. Правите ми впечатление на много сериозен човек.

Хер Адлер прие това ласкателство с леко кимване.

— Кой друг в банката ще знае, че имам сметка тук?

— Аз и госпожица Наваз.

— А господин Ал Сидики?

— Господин Ал Сидики си има своите клиенти, а аз — моите. — Вебер почука със златната си писалка по кожената подложка на бюрото. — Е, хер Адлер, как ще процедираме?

— Моето намерение е да депозирам при вас десет милиона евро. Бих искал да държите пет милиона от тях в брой. Останалата част бих искал да инвестирате. Нищо прекалено сложно — добави той. — Целта ми е запазване, а не печелене на богатство.

— Няма да бъдете разочарован — отговори австриецът. — Трябва обаче да знаете, че вземаме такса за нашите услуги.

— Да — каза с усмивка Ели. — Поверителността си има цена.

Въоръжен със златната си писалка, банкерът записа някои лични данни на Лавон — всичките фалшиви. За парола Ели си избра думата „кариера“ — препратка към каменоломната в лагера за робски труд в Маутхаузен, — която се зарея над лъскавото плешиво теме на хер Вебер, който, както се оказа, не бе намерил време да посети мемориала на холокоста, намиращ се на няколко километра от неговия роден град.

— Паролата е свързана с естеството на моя бизнес — поясни Лавон с престорена усмивка.

— Вашият бизнес е минното дело, така ли, хер Адлер?

— Нещо такова.

След тези думи банкерът се изправи и го повери на грижите на госпожица Наваз — акаунт мениджъра на банката. Трябваше да се попълват формуляри, да се подписват декларации и да се дават обещания от двете страни по отношение на секретността и спазването на данъчните закони. Прибавянето на десет милиона евро към баланса на Банка Вебер не допринесе с нищо за смекчаване на резервираното ѝ държане. Ели сметна, че тя не е сдържана по природа, причината беше нещо друго. Той погледна към двамата охранители, поставени пред вратата на Уалид ал Сидики, сирийския спасител на Банка Вебер АД. После отново погледна Джихан Наваз.