Даниъл Силва - Крадецът

— В такъв случай каква е идеята ти? — попита той.

— Тя търси приятели — отговори Габриел. — Аз ще ѝ дам един.

— Мъж или жена?

— Жена — отвърна Алон. — Определено ще е жена.

— Коя смяташ да използваш?

Габриел му каза.

— Тя е анализатор.

— Обаче говори свободно немски и арабски език.

— Какъв подход смяташ да използва?

— Твърд, опасявам се.

— А националността ѝ?

— Мога да те уверя, че няма да е в синьо и бяло 53 53 Цветовете на националното знаме на Израел. — Б.пр. .

Навот се усмихна. Когато бе работил на терен като катса 54 54 Агент под прикритие и наблюдаващ офицер. — Б.пр. , негов специалитет бяха операциите под фалшива националност. Той редовно се представяше за служител на германското разузнаване, когато вербуваше шпиони от арабските страни или от редиците на терористичните организации. Беше по-лесно да убеди арабин да предаде страната си или каузата си, ако арабинът не знаеше, че Узи работи за Израел.

— Какво смяташ да правиш с Бела? — попита той.

— Тя иска да отиде да работи на терен. Казах ѝ, че ти ще решиш.

— Съпругата на шефа не излиза на терен.

— Бела ще бъде разочарована.

— Свикнал съм с това.

— Ами ти, Узи?

— Какво аз?

— Бих могъл да използвам твоята помощ за вербуването.

— Защо мен?

— Защото преди войната баба ти и дядо ти са живели във Виена и ти говориш немски като австрийски козар.

— Това е по-добре от твоя немски с ужасен берлински акцент.

Навот вдигна поглед към своята видеостена, където едно семейство в обсадения град Хомс си приготвяше храна от варени плевели. Това беше единственото нещо, останало за ядене в града.

— Има и още нещо, за което трябва да помислиш — каза той. — Ако допуснеш и най-малката грешка, Уалид ал Сидики ще накълца на парчета тази девойка и ще я хвърли в Дунав.

— Всъщност — отвърна Габриел — първо ще позволи на момчетата да се позабавляват малко с нея. След това ще я убие.

Узи отдели очи от екрана и погледна сериозно Алон.

— Сигурен ли си, че искаш да доведеш това докрай?

— Абсолютно.

— Надявах се, че това ще е твоят отговор.

— Какво ще правим с Бела?

— Вземи я с теб. Или още по-добре: изпрати я направо в Дамаск. — Навот отново погледна към видеостената и бавно поклати глава. — Тази проклета война би свършила след една седмица.

По-късно същата вечер лондонският „Гардиан“ публикува статия, обвиняваща сирийския режим, че е извършил мъчения и убийства в промишлени мащаби. Статията се основаваше на находка от снимки, изнесени тайно от Сирия от човека, чиято работа е била да ги заснеме. На тях се виждаха труповете на хиляди хора — главно млади мъже, които бяха починали, докато са били в правителствени затвори. Някои от мъжете бяха разстреляни. По други си личаха следи от обесване или поражения от електрически ток. Трети бяха с извадени очи. Почти всички изглеждаха като скелети.

Именно на този фон екипът извърши последните си приготовления. От Интендантството получиха две тайни квартири: малък апартамент в центъра на Линц и голяма тъмножълта вила на брега на езерото Атерзее, на тридесет километра южно от града. От транспортния отдел се погрижиха за автомобилите и мотоциклетите, от Паспортна служба — за паспортите. Габриел имаше няколко, от които да избира, но в крайна сметка се спря на Джонатан Олбрайт — американец, който работеше за компания, наречена „Маркъм Кепитъл Адвайзърс“, от Гринуич, Кънектикът. Олбрайт не беше обикновен финансов консултант. Неотдавна той бе довел тайно руски шпионин от Санкт Петербург на Запад. А преди това бе вкарал пратка с повредени центрофуги в иранския канал за доставка на ядрени материали.

Когато подготовката им приключи, членовете на екипа напуснаха булевард „Цар Саул“ и се отправиха към определените им „стартови пунктове“ — плеяда от тайни квартири в района на Тел Авив, където полевите агенти на Службата приемаха новата си самоличност, преди да напуснат Израел за изпълнение на техните мисии. Както винаги, те пътуваха до местоназначението си по различно време и по различни пътища, за да не събудят подозрение в местните имиграционни власти. Мордекай и Одед пристигнаха първи в Австрия, а Дина Сарид — последна. Паспортът ѝ я идентифицираше като Ингрид Рот, родом от Мюнхен. Тя прекара една нощ във вилата край Атерзее. След това, по обяд на следващия ден, зае апартамента в Линц. Същата вечер, докато стоеше на прозореца на тесния хол, Дина видя едно старо волво да спира на отсрещната страна на улицата. Жената, която излезе от шофьорската врата, беше Джихан Наваз.