Даниъл Силва - Крадецът

— Важен клиент? — попита Лавон.

Жената го изгледа безучастно.

— Как искате да внесете парите в сметката? — попита тя.

— Най-удобно ще е чрез банков превод.

Госпожица Наваз му подаде едно листче, на което бе написан идентификационният код на банката.

— Трябва ли да го направя сега? — попита Ели.

— Както желаете.

Лавон извади мобилния си телефон и позвъни на една реномирана банка в Брюксел, която не знаеше, че контролира голяма част от оперативните средства на Службата за Европа. Той информира своя банкер, че желае да преведе много бързо десет милиона евро на Банка Вебер АД в Линц, Австрия. После затвори телефона и отново се усмихна на Джихан Наваз.

— Ще получите парите най-късно утре до обяд — каза Ели.

— Да ви позвъня ли за потвърждение?

— Да, ако обичате.

Хер Адлер ѝ подаде визитката си. Тя отвърна на жеста му, като му подаде една от своите.

— Ако се нуждаете от още нещо, хер Адлер, моля не се колебайте да ми се обадите директно. Ще ви помогна, ако мога.

Лавон пъхна визитката ѝ във вътрешния джоб на сакото си заедно с мобилния си телефон. Изправи се и се ръкува за последен път с Джихан Наваз, преди да се отправи към рецепцията, където го чакаше красивата австрийска девойка. Докато вървеше по застлания с пътека коридор, усети очите на двамата охранители да пронизват гърба му, но не посмя да погледне през рамо. Осъзна, че се страхува. Джихан Наваз — също.

Изглежда трудно да си го представим, но имаше време, когато хората не чувстваха необходимост да споделят всеки момент от живота си със стотици милиони, дори милиарди напълно непознати хора. Ако човек отидеше да си купи дреха в някой търговски център, после не описваше това минута по минута в сайт за социални контакти, и ако станеше за смях по време на парти, не оставяше снимков разказ за този конфузен епизод в дигитален албум, който ще просъществува цяла вечност. Но сега, в ерата на отпадналите задръжки, сякаш нито една подробност от живота не е твърде банална или унизителна, за да бъде споделена. В епохата на интернет е по-важно да се живее на показ, отколкото да се живее достойно. Интернет последователите са по-ценени от приятелите от плът и кръв, защото поддържат илюзорната перспектива за известност, дори за безсмъртие. Ако Декарт беше жив, би могъл да напише: „Аз туитвам 50 50 Споделям кратка новина (най-често за себе си) в социалната мрежа „Туитър“. — Б.пр. , следователно съществувам“.

Работодателите отдавна са научили, че онлайн присъствието на дадено лице говори много за характера му. Не е изненадващо, че и световните разузнавателни служби са открили същото нещо. В миналото шпионите трябваше да отварят писма и да претърсват чекмеджета, за да научат най-дълбоко пазените тайни на някоя потенциална мишена или човек за вербуване. Сега единственото, което трябва да направят, е да натиснат няколко клавиша и тайните буквално им идват наготово: имена на приятели и врагове, неуспешни любовни връзки и стари рани, тайни страсти и желания. В ръцете на опитен оперативен работник такива подробности са истинска пътна карта към човешкото сърце. Те му позволяват да предприеме най-различни неща, да въздейства на всяка емоция почти както си поиска. Лесно е да накара мишената да се страхува например, ако тя вече доброволно е предала ключовете за своите страхове. Същото важи и ако оперативният работник пожелае да накара мишената да се почувства щастлива.

Джихан Наваз — акаунт мениджър на Банка Вебер АД, родена в Сирия, натурализирана германка, не беше изключение. Технофил 51 51 Човек, проявяващ силен интерес към технологиите, особено към новите, като персонални компютри, интернет, мобилни телефони и др. — Б.пр. по природа, тя беше пионер във „Фейсбук“, заклет потребител на „Туитър“ и наскоро бе открила прелестите на „Инстаграм 52 52 Мобилно приложение, което дава възможност да се правят снимки, към които да се добавят художествени ефекти, а след това да се споделят на различни платформи за социални мрежи, като „Фейсбук“, „Туитър“, „Фликър“ и „Тъмблър“. — Б.пр. “. Като претършува нейните акаунти, екипът научи, че Джихан живее в малък апартамент в края на Стария град в Линц, че има палава котка, наречена Клеопатра, и че колата ѝ — старо „Волво“, ѝ създава непрестанни ядове. Агентите узнаха имената на любимите ѝ барове, нощни клубове и ресторанти, както и на кафенето, където тя всяка сутрин се отбиваше за кафе и закуска на път за работа. Те също така научиха, че Наваз никога не се е омъжвала и че последният ѝ сериозен приятел се е отнасял много лошо с нея. Обаче главното, което разбраха, бе, че тя така и не е успяла да преодолее вродената ксенофобия на австрийците и се чувства самотна. Това беше история, която хората от екипа разбираха много добре. Джихан Наваз, също като евреите преди нея, беше чужденка.