Даниъл Силва - Крадецът

Но това беше мнението на Лавон, не на Феликс Адлер, и когато излезе обратно на площада, той бленуваше само за пари. Ели отиде до Хауптплац — най-известния площад в Линц, и направи последна проверка дали не е следен. След това прекоси река Дунав и се отправи към едно кръгово кръстовище, където два модерни трамвая се припичаха на топлото слънце, изглеждайки така, сякаш бяха оставени погрешка в грешния град, в грешната епоха. От едната страна на кръговото кръстовище имаше улица, наречена Герстнерщрасе, в края на която се виждаше величествена врата с месингова табелка с надпис „Банка Вебер АД — само с предварителна уговорка“.

Лавон посегна към бутона на звънеца, но нещо го накара да се поколебае. Това беше старият страх, страхът, че е чукал на твърде много врати и е ходил по твърде много тъмни улици зад хора, които биха го убили, ако знаеха, че е там. После се сети за лагера, който се намираше на двадесет километра на изток, и за един град в Сирия, който почти бе изтрит от картата, и се запита дали някъде имаше връзка — дъга на злото, между двете места. Внезапно в него се надигна гняв, който той овладя, като оправи вратовръзката си и приглади каквото бе останало от косата му. След това постави решително палеца си върху бутона на звънеца и с променен глас заяви, че е Феликс Адлер и има уговорена бизнес среща. Изминаха няколко секунди, които му се сториха цяла вечност. Най-накрая ключалките изщракаха и звукът на сигналното устройство го стресна като изстрел от стартов пистолет. Той си пое дълбоко дъх, натисна дръжката и влезе.

Отвъд вратата имаше вестибюл, а отвъд вестибюла — чакалня, където седеше девойка от Горна Австрия, която беше толкова бледа и хубава, че изглеждаше почти нереална. Девойката явно бе свикнала с нежеланото внимание от страна на мъже като хер Адлер, защото поздравът, който му отправи, бе едновременно приветлив и пренебрежителен. Тя му предложи стол в чакалнята си, който той прие, и кафе, което учтиво отказа. Ели седна със събрани колене и кръстосани в скута ръце, сякаш чакаше на перона на някоя провинциална железопътна гара. На един телевизор на стената над главата му течеше безшумно предаването на американски канал за финансови новини. На масата до лакътя му лежаха екземпляри от значимите световни икономически издания, заедно с няколко списания, възхваляващи предимствата на живота в планините на Австрия.

Най-после телефонът на бюрото на младата жена иззвъня и тя обяви, че хер Маркус Вебер — президент и основател на Банка Вебер АД, ще го приеме. Той го чакаше зад следващата врата — мършав, висок, плешив, очилат, облечен с тъмен костюм на предприемач и с високомерна усмивка. Хер Вебер стисна тържествено ръката на Лавон, сякаш го утешаваше за смъртта на някаква далечна леля, и го поведе по един коридор, по чиито стени бяха закачени маслени платна, изобразяващи планински езера и нацъфтели ливади. В края на коридора имаше бюро, където друга жена — по-възрастна и с по-тъмен тен и коса от първата, се взираше в екрана на компютъра си. Кабинетът на хер Вебер беше от дясната страна; от лявата се намираше кабинетът на неговия партньор Уалид ал Сидики. Вратата на господин Ал Сидики бе плътно затворена. Пред нея бяха застанали двама еднакви на вид охранители, които стояха неподвижно като палми в саксия. Ушитите им по поръчка костюми не можеха да скрият факта, че бяха въоръжени.

Ели Лавон кимна на двамата мъже, получавайки в отговор само едно мигване, а след това погледна към жената. Косата ѝ беше черна като гарваново крило и се спускаше почти до раменете на тъмното ѝ сако. Тя имаше големи кафяви очи и прав, възголям нос. Общото впечатление, което оставяше външният ѝ вид, бе за сериозност, примесена с лека печал. Ели погледна лявата ѝ ръка и видя, че на безименния ѝ пръст няма венчална халка или годежен пръстен. Той определи възрастта ѝ някъде около четиридесетте — опасен период за една стара мома. На жената не ѝ липсваше привлекателност, но не беше и много красива. Финото съчетание на костите и плътта, които оформят човешкото лице, бе решило да я направи обикновена.

— Това е Джихан Наваз — обяви Хер Вебер. — Госпожица Наваз е нашият акаунт мениджър 49 49 Служител, чиято работа е ежедневното обслужване на сметката на конкретен клиент и който е основното лице за контакт между клиента и компанията. — Б.пр. .

Поздравът ѝ беше малко по-приятен от този, който Лавон бе получил от австрийската рецепционистка. Той пусна бързо студената ѝ длан и последва хер Вебер в кабинета му. Мебелите бяха модерни, но удобни, а подът бе покрит с дебел килим, който сякаш поглъщаше всички звуци. Хер Вебер покани с жест Ели да се настани на един стол, преди да седне зад бюрото си.