Даниъл Силва - Крадецът

Данните от телефона на Хадам отиваха в един компютър в лондонската централа на Службата, а оттам се прехвърляха по сигурната връзка в „бърлогата“ на Габриел, разположена в подземията на булевард „Цар Саул“. Там екипът ги разделяше: телефонен номер по телефонен номер, имейл адрес по имейл адрес, име по име. „Ел Икс Ар Инвестмънтс“ се появи в един имейл до сирийски адвокат в Париж и във второ електронно съобщение, изпратено до счетоводител в Брюксел. Екипът проследи и двете направления, но нишката се прекъсна далеч преди да стигне до Дамаск. В действителност сред многобройните материали те не намериха нищо, което да подсказва, че Хадам поддържа контакти с каквито и да било членове на сирийския режим или на управляващата фамилия. По думите на Лавон той беше фигурант, изпълнител на финансови задачи, поставяни от по-висша инстанция. „Всъщност — каза той — възможно е този редови сирийски адвокат от Лондон дори да не съзнава за кого работи.“

И така, те се ровеха, пресяваха сведенията и спореха помежду си, докато всички около тях в централата на булевард „Цар Саул“ наблюдаваха и тръпнеха в очакване. Правилата за класифициране на информацията означаваха, че само шепа висши офицери бяха запознати с естеството на тяхната работа, но потокът от папки от отдел „Проучване“ до стая 456В ясно осветяваше пътя, който те следваха. Скоро се разнесе мълвата, че Габриел се е върнал в сградата. Не остана в тайна и фактът, че Бела Навот — съпругата на победения му съперник, работи добросъвестно за него. Нароиха се различни слухове. Слухове, че Навот планира да предаде поста на Алон, преди да е изтекъл мандатът му. Слухове, че Габриел и премиерът всъщност се опитват да ускорят напускането на Узи. Имаше дори слух, че Бела възнамерява да се разведе с мъжа си, след като той бъде лишен от атрибутите на властта. Всички те секнаха един следобед, когато Алон и семейство Навот бяха видени да обядват заедно в шефската столова. Узи ядеше задушена риба и зеленчуци — знак, че за пореден път се придържаше към драконовските диетични ограничения на Бела. Според клюкарите той със сигурност не би отстъпил пред желанието на една съпруга, която имаше намерение да го напусне.

Обаче не можеше да се отрече фактът, че Службата се бе оживила в дните след завръщането на Габриел. Сякаш цялата сграда се изтупваше от паяжините след дълго оперативно бездействие. Служителите имаха чувството, че предстои някакъв удар, макар че нямаха представа къде ще бъде нанесен той и под каква форма. Дори Бела изглеждаше увлечена от промяната, която бе обхванала службата на съпруга ѝ. Нейният външен вид се промени значително. Тя смени скъпите си костюми с дънки и суичър и започна да носи косата си вързана на рошава конска опашка. Точно така Габриел винаги щеше да я помни — екзалтирана млада анализаторка със сандали и смачкана риза, работеща на бюрото си дълго след като всички останали са се прибрали у дома. Имаше причина Бела да е считана за най-добрия експерт в страната по въпросите за Сирия — тя работеше повече от всеки друг и не се нуждаеше от неща като храна или сън. Бела също така беше безмилостна в стремежа си да успее, било то на академичното поприще или сред стените на булевард „Цар Саул“. Алон винаги се чудеше дали малко от настървението на баасистите не ѝ се беше предало през годините. Тя беше родена убиец.

Репутацията ѝ, естествено, я предшестваше, така че бе напълно разбираемо защо първоначално екипът се държеше учтиво, но сдържано с нея. Ала постепенно задръжките им се стопиха и след няколко дни те се отнасяха с Бела така, сякаш е била с тях от самото начало. Когато екипът подхващаше някоя от легендарните си кавги, тя неизменно бе на страната на победителите. А когато се събираха нощем на традиционната им семейна вечеря, Бела оставяше съпруга си да прави каквото ще и се присъединяваше към тях. Те имаха обичая да избягват да говорят за случая, докато се хранят, така че обсъждаха мястото на Израел в променящия се арабски свят. Подобно на западните Велики сили, Израел винаги бе предпочитал арабските деспоти пред „арабската улица“. Той никога не бе сключвал мир с арабски демократ, а само с диктатори и монарси. В продължение на много десетилетия диктаторите бяха осигурявали поне малко регионална стабилност, но на ужасна цена за народа, който живееше изцяло под тяхната власт. Цифрите не лъжеха и Бела — отлично запозната с най-жестокия режим в региона, можеше да ги цитира наизуст. Въпреки голямото петролно богатство, една пета от хората в арабския свят преживяваха с по-малко от два долара на ден. Шестдесет и пет милиона араби, повечето от тях жени, не можеха да четат и пишат, а милиони изобщо не получаваха никакво образование. Арабите — някога пионери в областта на математиката и геометрията, бяха печално изостанали от развитите страни по отношение на научно-техническите изследвания. През изминалото хилядолетие в арабските страни бяха преведени по-малко книги, отколкото се превеждаха в Испания за една година. В много райони на арабския свят Коранът бе единствената книга, която имаше значение.