Даниъл Силва - Крадецът

Той си изпи кафето на терасата и прочете сутрешните вестници на своето блекбъри. След това се вмъкна в банята, за да се обръсне и да вземе душ. Когато излезе, Киара още спеше дълбоко. Габриел отвори гардероба и постоя пред него за миг, обмисляйки какво да облече. Реши, че костюмът е неуместен — можеше да внуши на служителите, че вече е поел поста. В крайна сметка се спря на обичайното си облекло: чифт избелели дънки, памучен пуловер и кожено яке. Помисли си, че Шамрон бе имал своя униформа, така че и той щеше да има своя.

Няколко минути след осем часа чу шума от кортежа му да нарушава тишината на улица „Наркис“. Той целуна нежно Киара и се отправи надолу по стълбите към чакащата го лимузина. Тя го понесе на изток през Йерусалим към Портата на сметището — главния вход за еврейския квартал на Стария град. Алон заобиколи детекторите за метал и обграден от своите телохранители, се отправи през площада към Стената на плача 45 45 Известна е и под името Западната стена. — Б.пр. — най-оспорваните останки от древната подпорна стена, която някога бе обграждала големия Йерусалимски храм. Над стената, блестящ под лъчите на ранното утринно слънце, се извисяваше златният купол на скалата — третото по значимост светилище на исляма. Имаше много аспекти на израелско-арабския конфликт, но Габриел бе стигнал до заключението, че всичко се свежда до това — две религии, вкопчени в смъртоносна борба за един и същ парцел свещена земя. Можеше да има мирни периоди, месеци или дори години без бомби или кръвопролития, но той се опасяваше, че никога няма да настъпи истински мир.

Видимата от площада част от Стената на плача бе широка 56 метра и висока 18 метра. В действителност западната подпорна стена на Храмовия хълм бе много по-голяма; тя стигаше на 13 метра под нивото на площада и се простираше на повече от четиристотин метра в мюсюлманския квартал, където бе скрита зад жилищни постройки. След години на археологически разкопки, извършени по политически и религиозни съображения, сега човек можеше да обходи почти цялата дължина на стената през Тунела на Западната стена — подземен проход, който започваше от площада и стигаше чак до Виа Долороса.

Входът на тунела бе от лявата страна на площада, недалеч от Арката на Уилсън. Габриел мина през съвременната стъклена врата и следван от телохранителите си, слезе по алуминиевите стълби в древното подземие. Наскоро построена павирана пътека минаваше по протежение на основите на стената. Той пое по нея край огромните дялани камъни от епохата на Ирод, докато не стигна до един участък от тунелния комплекс, който бе скрит зад завеса от непрозрачен найлон. Отвъд завесата имаше правоъгълен изкоп, където в един сектор, огряна от мека бяла светлина, се виждаше самотната фигура на дребен мъж малко над шейсетте, който копаеше земята. Той сякаш не забеляза присъствието на Габриел, което изобщо не беше вярно. Щеше да бъде по-лесно да изненадаш катерица, отколкото Ели Лавон.

Изтече още минута, преди Лавон да вдигне глава и да се усмихне. Той имаше рядка рошава коса и невъзмутимо, почти безизразно лице, което дори и най-талантливият портретист щеше да се затрудни да улови върху платно. Ели Лавон беше призрак на мъж, хамелеон, когото лесно можеше да не забележиш и скоро да забравиш. Веднъж Шамрон бе казал, че той може да изчезне, докато се здрависва с теб. Това не беше далеч от истината.

За първи път Алон бе работил с Ели при операцията „Божи гняв“ — секретна операция на израелските тайни служби за издирването и ликвидирането на извършителите на Мюнхенското клане по време на Олимпийските игри през 1972 година. Според лексиката на иврит, използвана от екипа, Лавон беше айин — майстор на проследяването и наблюдението. В продължение на три години той бе дебнал терористите от „Черният септември“ из цяла Европа и Близкия изток, често в опасна близост. В резултат на това се бе сдобил с множество стресови разстройства, в това число и пословично капризен стомах, който му създаваше проблеми и до днес.

След като екипът бе разпуснат през 1975 г., Лавон се бе установил във Виена, където бе основал малко детективско бюро, наречено „Разследвания и справки за събития по време на войната“. Използвайки съвсем оскъден бюджет, той бе успял да открие имущество за милиони долари, плячкосано от жертви на холокоста, и бе изиграл важна роля в разкриването на нацистки тайни сметки с милиарди долари в швейцарски банки. Неговата работа му бе спечелила малко почитатели във Виена, а през 2003 г. в офиса му бе избухнала бомба, която бе отнела живота на две млади служителки. Покрусен, Ели се бе завърнал в Израел, за да се посвети на своята първа любов — археологията. Сега той работеше като асоцииран професор в Еврейския университет и редовно участваше в разкопки из цялата страна. Лавон бе прекарал по-голямата част от последните две години да копае земята в Тунела на Западната стена.