Даниъл Силва - Крадецът

Алон не отговори. Не можеше да произнесе нито дума.

— Съпругата ти е от Венеция, нали?

— Да, Леа.

— Тя красива ли е?

— Да, Леа, много е красива.

— Бих искала някой път да се запозная с нея.

— Ти вече го направи, Леа. Тя е идвала тук много пъти, за да те види.

— Не си спомням. Може би така е по-добре. — Тя извърна глава. — Искам да говоря с майка ми. Искам да чуя гласа на мама.

— Ще ѝ се обадим веднага, Леа.

— Провери дали коланът на Дани е достатъчно стегнат. Улиците са хлъзгави.

— Той е добре, Леа.

Тя отново обърна лице към него. После, след минута мълчание, попита:

— Имате ли деца?

Габриел не беше сигурен дали Леа е в настоящето, или в миналото.

— Не разбирам — каза той.

— С Киара.

— Не — отговори Алон. — Нямаме деца.

— Може би някой ден ще имате.

— Да — отвърна той, без да добави нищо повече.

— Обещай ми нещо, Габриел.

— Всичко, което поискаш, любов моя.

— Ако имаш друго дете, не трябва да забравяш Дани.

— Мисля за него всеки ден.

— Аз не мисля за нищо друго.

Той изпита чувството, че гръдният му кош ще се пръсне под тежестта на камъка, който Бог бе положил върху сърцето му.

— А като напуснеш Венеция — попита Леа след малко, — какво ще правиш?

— Ще се прибера у дома.

— За постоянно ли?

— Да, Леа.

— Какво ще правиш? Тук, в Израел, няма картини.

— Ще бъда директор на Службата.

— Мислех, че Ари е шефът.

— Това беше много отдавна.

— Къде ще живеете?

— Тук, в Йерусалим, за да бъда близо до теб.

— В онзи малък апартамент ли?

— Винаги съм го харесвал.

— Той не е достатъчно голям за деца.

— Ще намерим място.

— Като имаш деца, ще идваш ли да ме виждаш, Габриел?

— Всеки път, когато мога.

Тя вдигна лицето си към безоблачното небе.

— Виж снега, Габриел.

— Да — каза той, като ридаеше тихо. — Не е ли красив?

Лекарят чакаше Алон в общата стая. Той не каза нито дума, докато не се върнаха във фоайето.

— Има ли нещо, което искате да ми кажете? — попита докторът.

— Всичко мина толкова добре, колкото можеше да се очаква.

— За нея или за вас?

Габриел не отговори нищо.

— Всичко е наред — каза докторът след малко.

— За кое?

— За да бъдете щастлив.

— Не съм сигурен, че знам как.

— Опитайте — каза лекарят. — И ако имате нужда да поговорите с някого, знаете къде да ме намерите.

— Грижете се добре за нея.

— Винаги съм го правил.

След тези думи Алон се предаде на грижите на охраната си и се настани на задната седалка на лимузината. Помисли си, че макар да бе странно, вече не му се плачеше. Предположи, че точно това означава да бъдеш шефът.

Киара бе пристигнала в Йерусалим само час преди Габриел, но апартаментът им на улица „Наркис“ вече изглеждаше като снимка от някое от лъскавите списания за дизайн на дома, които тя постоянно четеше. Във вазите имаше свежи цветя, на малките масички край дивана — купички със закуски, а чашата с вино, която сложи в ръката му, бе безупречно охладена. Устните ѝ, когато я целуна, бяха топли от йерусалимското слънце.

— Очаквах да си дойдеш по-рано — каза Киара.

— Имах да свърша няколко неща.

— Къде беше?

— В ада — отвърна той сериозно.

Тя се намръщи.

— Ще ми разкажеш за това по-късно.

— Защо по-късно?

— Защото ще имаме гости, скъпи.

— Трябва ли да питам кой ще идва?

— Вероятно не.

— Откъде знае, че сме се върнали?

— Той спомена нещо за горящ храст 42 42 Горящият храст, видян от Моисей в планината Хорив. От него се разнесъл гласът на Бог, който съобщил на Моисей, че ще изведе еврейския народ от Египет. — Б.пр. .

— Не може ли да го направим друга вечер?

— Сега е твърде късно да се отмени. Двамата с Геула вече са тръгнали от Тиберия.

— Предполагам, че ти дава текуща информация за местонахождението си.

— Вече се обади два пъти. Много се вълнува, че ще те види.

— Чудя се защо.

Алон целуна отново Киара и занесе чашата с вино в спалнята им, чиито стени бяха накачени с картини. Имаше картини на Габриел, картини на талантливата му майка, както и няколко картини на дядо му — видния немски експресионист Виктор Франкъл, който бе убит в Аушвиц през смъртоносната зима на 1942 година. Имаше и един неподписан портрет в три четвърти ръст на изпит младеж, който изглеждаше преследван от сянката на смъртта. Леа го беше нарисувала няколко дни след като Габриел се бе върнал в Израел с кръвта на шестима терористи от „Черният септември“ 43 43 Палестинската паравоенна организация. — Б.пр. по ръцете си. Това бе първият и последен път, когато се бе съгласил да ѝ позира.