Даниъл Силва - Крадецът

— Ако кажем на ЦРУ, то ще информира Белия дом. И след това информацията ще цъфне на първа страница на „Ню Йорк Таймс“.

Навот се усмихна.

— Единственото, от което се нуждаем сега, е одобрението на министър-председателя и пари, за да стартираме операцията.

— Ние вече разполагаме с пари, Узи. С много пари.

— Имаш предвид двадесет и петте милиона, които си изкарал от продажбата на фалшификата на картината на Ван Гог?

Алон кимна утвърдително.

— Това е красотата на тази операция — каза той. — Тя сама се финансира.

— Къде са парите сега?

— Може да са в багажника на колата на Кристофър Келър.

— В Корсика.

— Опасявам се, че е така.

— Ще изпратя някой бодел 39 39 Живеещ в чужбина евреин, използван от Мосад за вършене на черната работа по поддържането на база в чужбина. — Б.пр. да ги вземе.

— Великият дон Орсати не се занимава с куриери, Узи. За него това би било ужасно обидно.

— А ти какво предлагаш?

— Аз ще взема парите, щом операцията вече е в ход, макар че е възможно да ми се наложи да оставя малка сума като почитание към дона.

— Колко малка?

— Два милиона би трябвало да го зарадват.

— Това са много пари.

— Едната ръка мие другата, а двете ръце — лицето.

— Това еврейска поговорка ли е?

— Вероятно, Узи.

Остана само да се определи съставът на оперативния екип на Габриел. По думите му Римона Щерн и Михаил Абрамов не подлежаха на обсъждане. Същото се отнасяше и за Дина Сарид, Йоси Гавиш и Яков Росман.

— В този момент не можеш да вземеш Яков — възрази Навот.

— Защо да не мога?

— Защото Яков проследява всички ракети и други смъртоносни екстри, които сирийците доставят на своите приятели от „Хизбула“.

— Яков може да върши едновременно и двете работи.

— Кой друг?

— Имам нужда от Ели Лавон.

— Той все още копае под Стената на плача.

— До утре следобед ще задълбае в нещо друго.

— Това ли е всичко?

— Не — отговори Габриел. — Има още един човек, от когото се нуждая за осъществяването на такава операция.

— Кой е той?

— Водещият експерт по въпросите за Сирия и движението БААС.

Узи се усмихна.

— Може би трябва да вземеш няколко телохранители, просто за да бъдеш в безопасност.

Семейство Навот живееше в източните покрайнини на Петах Тиква 40 40 Град в Израел, намиращ се на няколко километра източно от Тел Авив. — Б.пр. , на тиха улица, където къщите бяха закътани зад бетонни огради, обрасли с бугенвилии 41 41 Храстовидно растение, достигащо височина 6–10 м. Тъй като е катерливо и лесно се увива около подходяща подпора, често се използва за декорация на арки в градини. — Б.пр. . До металната порта имаше звънец, чийто звън остана без отговор, след като Алон го натисна. Той погледна право в обектива на камерата за наблюдение и натисна отново бутона. Този път от домофона прозвуча женски глас:

— Кой звъни?

— Аз съм, Бела. Отвори вратата.

Последва ново мълчание — петнадесет секунди, а може би и повече, — преди пружината на ключалката да се освободи с глухо щракване. Когато портата се плъзна настрани, пред погледа му се появи къщата — постройка в кубистичен стил с големи прозорци със закалени стъкла и антена за сигурни комуникации, която стърчеше на покрива. Бела стоеше в сянката на портика, скръстила ръце пред гърдите си. Беше облечена с бели копринени панталони и жълта блуза, пристегната с колан на тънката талия. Тъмната ѝ коса изглеждаше наскоро боядисана и бе с направена прическа. Според слуховете, които се носеха в Службата, тя имаше постоянен запазен час всяка сутрин в най-елитния фризьорски салон на Тел Авив.

— Проявяваш голямо нахалство да идваш в този дом, Габриел.

— Хайде, Бела. Нека се опитаме да се държим цивилизовано.

Тя продължи да се инати още известно време, преди да отстъпи встрани и с равнодушен жест да го покани да влезе. Бела бе декорирала стаите на къщата, както бе декорирала и мъжа си: сиви, елегантни, модерни. Алон я последва през кухнята — лъскав хром и полиран черен гранит, до задната тераса, където бе сервиран лек израелски обяд. Масата беше на сянка, но градината бе огряна от яркото слънце. Тя цялата бе изпълнена с езерца и бълбукащи фонтани. Габриел внезапно си спомни, че Бела винаги бе обожавала Япония.

— Харесва ми това, което си направила с дома си, Бела.

— Седни — бе единственият ѝ отговор.

Алон се отпусна на мекия градински стол. Тя наля цитрусов сок в една висока стъклена чаша и я постави чинно пред него.