Даниъл Силва - Крадецът

— Бела се опитва да ме отучи да ползвам захар. Кофеинът е следващият на ред.

— Не мога да си представя да върша тази работа без кофеин.

— Ще го разбереш съвсем скоро.

Навот неволно се усмихна и се върна на мястото си. Алон се загледа във видеостената. Тялото на дете — момче или момиче, бе невъзможно да се каже — бе измъкнато изпод развалините. Една жена ридаеше. Брадат мъж крещеше за отмъщение.

— Колко има? — попита той.

— Пари ли?

Габриел кимна утвърдително.

— Десет милиарда е цифрата, която се тиражира от пресата — отговори Навот, — но ние смятаме, че реалната сума е много по-голяма. И всичко това се контролира от Кемел Ал Фарук. — Навот хвърли кос поглед на Алон и попита: — Името познато ли ти е?

— Не съм специалист по въпросите на Сирия, Узи.

— Скоро ще бъдеш. — Устните на Навот отново се извиха в лека усмивка, преди да продължи. — Кемел всъщност не е член на управляващата фамилия, но през целия си живот е работил в семейния бизнес. Започнал е кариерата си като бодигард на бащата на владетеля. В края на 70-те години той поел куршум заради стареца и бащата на владетеля никога не забравил това. Той го назначил на висок пост в Мухабарат 38 38 Сирийската разузнавателна служба. — Б.пр. , където Кемел си спечелил репутацията на зъл инквизитор на политически затворници. Често за забавление той приковавал към стената членове на Мюсюлманското братство.

— Къде е Кемел сега?

— Неговата официална длъжност е заместник-министър на външните работи, но в много отношения той ръководи страната и войната. Владетелят никога не взема решение, без първо да се посъветва с Кемел. И нещо може би по-важно: именно Кемел се грижи за парите. Той е вложил част от богатството в Москва и Техеран, но няма начин да е поверил всичко на руснаците и иранците. Смятаме, че Кемел има някого, работещ за него в Западна Европа, който е бил зает с укриване на активи. Това, което не знаем — каза Навот, — е кой е този човек и къде крие парите.

— Благодарение на Джак Брадшоу вече знаем, че част от тях са в „Ел Икс Ар Инвестмънтс“. И можем да използваме тази фирма като прозорец към останалата част от авоарите на фамилията.

— И после какво?

Габриел запази мълчание. Узи видя на видеостената как извадиха друго тяло изпод развалините в Дамаск.

— За израелците е трудно да гледат такива сцени — каза той след известно време. — Те ни карат да се чувстваме неспокойни, защото извикват лоши спомени. Нашият естествен инстинкт ни кара да убием чудовището, преди то да успее да причини нови злини. Но Службата и израелската армия са решили, че е по-добре да оставим чудовището на мястото му, поне засега, защото алтернативата може да бъде и по-лоша. Американците и европейците са стигнали до същия извод, въпреки всички щастливи приказки за уреждане на въпроса по пътя на преговорите. Никой не иска Сирия да попадне в ръцете на „Ал Кайда“, а точно това ще се случи, ако управляващата фамилия си отиде.

— Голяма част от Сирия вече се контролира от „Ал Кайда“.

— Вярно е — съгласи се Навот, — и заразата се разпространява. Преди няколко седмици делегация на шефовете на европейските разузнавателни служби отиде в Дамаск със списъци на техните мюсюлмански граждани, които са отишли в Сирия, за да се присъединят към джихада. Аз можех да им дам още няколко имена, но не бях поканен на партито.

— Каква изненада.

— Може би е по-добре, че не отидох. Последния път, когато бях в Дамаск, пътувах под чуждо име.

— Кое?

— Венсан Лафон.

— Авторът на пътеписи?

Навот кимна утвърдително.

— Той винаги е бил един от любимците ми — каза Габриел.

— На мен също. — Узи остави чашата си с кафе на масата. — Службата никога не се е срамувала да извърши някое престъпление в подкрепа на операция, която е морална и справедлива. Но ако се отнесем арогантно към международната банкова система, последствията могат да бъдат катастрофални.

— Сирийската управляваща фамилия не е спечелила честно тези пари, Узи. Те ограбват икономиката на страната си вече две поколения.

— Това не означава, че можем просто да ги откраднем.

— Не — каза Габриел с престорено разкаяние. — Това би било неморално.

— Тогава какво предлагаш?

— Ще ги замразим.

— Как?

Алон отвърна с усмивка:

— В стила на Службата.

— Какво ще кажеш за нашите приятели в Лангли? — попита Навот, когато Габриел приключи с обясненията си.

— Какво за тях?

— Не можем да започнем такава операция без подкрепата на Управлението.