Даниъл Силва - Крадецът

— В картини ли? — попита Узи.

Габриел кимна утвърдително.

— Ако закупи картина за пет милиона на черния пазар, той може да я продаде на приблизително същата цена, като се приспаднат комисионите на посредниците, разбира се. Това е доста нищожна цена, която трябва да се плати за десетки милиони в непроследими пари.

— Гениално.

— Никой никога не го е обвинявал, че е глупав, а само че е безмилостен и брутален.

— Кой е убил Самир Басара?

— Ако трябва да гадая, бил е някой, който го е познавал. — Габриел замълча, после добави: — Някой, който е седял на задната седалка на колата, когато е натиснал спусъка.

— Някой от сирийското разузнаване ли?

— Обикновено така се действа.

— Защо са го убили?

— Може би е знаел твърде много. Или може би са му били ядосани.

— За какво?

— Че е допуснал Джак Брадшоу да узнае твърде много за личните финанси на управляващата фамилия.

— Колко е знаел?

Алон вдигна писмото и отвърна:

— Много, Узи.

— Според теб какво е направил Брадшоу с картината на Караваджо?

— Сигурно я е занесъл обратно във вилата си край езерото Комо — отговори Габриел. — После е поканил Оливър Димбълби да отиде в Италия, за да разгледа колекцията му. Било е хитрост, изкусна операция, замислена от бившия британски шпионин. Истинската му цел е била Оливър да предаде съобщение на Джулиан Ишърууд, който, от своя страна, да го предаде на мен. Обаче нещата не са се случили, както са били планирани. Вместо да отиде лично до Комо, Оливър изпратил Джулиан. А когато той пристигнал там, Брадшоу вече бил мъртъв.

— И творбата на Караваджо била изчезнала, така ли?

Габриел кимна утвърдително.

— Защо Брадшоу е искал да ти каже за връзката си със сирийския президент?

— Предполагам, че е смятал, че аз ще се справя дискретно с проблема.

— В смисъл?

— Че няма да кажа на британската или италианската полиция, че той е бил контрабандист и прекупвач на крадени ценности — отвърна Габриел. — Надявал се е да се срещне лично с мен. Но е взел и допълнителната мярка да опише всичко, което знае, и да го заключи в безмитната зона.

— Заедно със складираните там откраднати картини?

Алон кимна утвърдително.

— Защо е променил така внезапно решението си? Защо не е взел кървавите пари на управника и не е бил доволен от спечелените милиони?

— Заради Никол Девро.

Навот замислено присви очи.

— Защо това име ми звучи познато?

— Тя е фотографката на агенция „Франс Прес“, която беше отвлечена и убита в Бейрут през 80-те години — каза Габриел. След това разказа на Узи останалата част от историята: любовната връзка, вербуването от КГБ, превеждането на половин милион долара в швейцарска банкова сметка. — Брадшоу никога не си е простил за смъртта на Никол — добави той. — И със сигурност никога не е простил на сирийския режим за убийството ѝ.

Навот остана известно време мълчалив.

— Твоят приятел Джак Брадшоу е извършил много глупави неща през живота си — каза той накрая. — Но най-глупавото нещо, което е направил, е било да приеме пет милиона евро от управляващата фамилия на Сирия за картина, която не е успял да достави. Има само едно нещо, което семейството мрази повече от нелоялността — хората, които се опитват да вземат парите им.

Узи се загледа в кадрите, които течаха на видеостената.

— Ако питаш мен — каза той, — точно за това е цялото това проявление на човешката поквара. Сто и петдесет хиляди загинали и милиони, останали без дом. И за какво? Защо управляващата фамилия така отчаяно се е вкопчила във властта? Защо убиват в колосални мащаби? Заради вярата си? Заради сирийския идеал? Сирийски идеал не съществува. Честно казано, вече не съществува и Сирия. И все пак убийствата продължават поради една-единствена причина.

— За пари — вметна Габриел.

Навот бавно кимна.

— Звучиш така, сякаш имаш задълбочени познания за положението в Сирия, Узи.

— По една случайност съм женен за най-големия експерт в страната по въпроса за Сирия и движението БААС. — Той замълча, после добави: — Но пък ти вече го знаеш.

Навот се изправи, отиде до бюфета и си наля чаша кафе от термосната кана. Габриел забеляза липсата на високомаслена сметана и виенски маслени бисквити — две неща, на които Узи не можеше да устои. Сега той пиеше кафето си черно, без нищо друго, освен една таблетка захарин, която изстреля в чашата си от пластмасов дозатор.

— Откога си слагаш подсладител в кафето, Узи?