Даниъл Силва - Крадецът

— Как е плащал за картините?

— Превеждал е парите на компанията на Брадшоу чрез нещо, наречено „Ел Икс Ар Инвестмънтс“ от Люксембург.

— Кой притежава „Ел Икс Ар Инвестмънтс“?

— Ще стигна до това — отвърна Габриел.

— Защо Сам е искал крадени картини?

— Ще стигна и до това. — Алон сведе очи към писмото. — От този момент Джак Брадшоу се е впуснал в нещо като лудо купуване за новия си богат клиент — две творби на Реноар, една на Матис, една на Коро, която бе открадната през 1972 г. от Музея за изящни изкуства в Монреал. Придобил и няколко значими картини от италиански художници, които не трябвало да напускат страната. Самир бил все така ненаситен. Той заявил, че клиентът му иска нещо голямо. Точно тогава Брадшоу му предложил Свещения граал сред изчезналите картини.

— Творбата на Караваджо?

Габриел кимна утвърдително.

— Къде е била тя?

— Била е в Сицилия, в ръцете на „Коза Ностра“. Брадшоу е отишъл в Палермо и е договорил сделката. След всички тези години мафиотите всъщност били доволни да се отърват от картината. Брадшоу я внесъл контрабандно в Швейцария, скрита в товар с килими. Излишно е да казвам, че олтарната картина не била в отлично състояние, когато пристигнала. Той приел пет милиона евро като аванс от Самир и наел френски фалшификатор да върне приличния вид на „Рождество Христово“. Обаче се случило нещо, преди да успее да приключи продажбата.

— Какво е било то?

— Разбрал е кой всъщност купувал картините.

— И кой е той?

Преди да отговори, Габриел се върна на въпроса, който Навот бе задал няколко минути по-рано: Защо богатият клиент на Самир Басара е бил на пазара на крадени картини? За да отговори на него, Алон първо му обясни четирите основни категории крадци на предмети на изкуството: безпарични любители на изкуството, некомпетентни загубеняци, професионалисти и организирани престъпници.

— Организираните престъпници — каза той — са отговорни за повечето големи обири. Понякога те имат чакащ купувач, но често откраднатите картини в крайна сметка се използват като разплащателно средство в подземния свят, като пътнически чекове за криминалния контингент. Една картина на Моне например може да се използва като обезпечение за пратка с руски оръжия, а творба на Пикасо — за турски хероин. Накрая някой по веригата от притежатели решава да я осребри, обикновено с помощта на опитен прекупвач на крадени ценности като Джак Брадшоу. Картина, чиято стойност на законния пазар е 200 милиона щатски долара, на черния пазар ще струва 20 милиона. Двадесет милиона, които никога не биха могли да бъдат проследени — добави Габриел. — Двадесет милиона, които никога не биха могли да бъдат замразени от правителствата на Съединените щати и страните от Европейския съюз. Разбираш ли накъде бия, Узи?

— Кой е той? — попита отново Навот.

— Той е човекът, който води една доста мръсна гражданска война, човекът, който системно използва изтезания, безразборен масиран артилерийски обстрел и подлага на атаки с химически оръжия собствения си народ. Той видя да хвърлят Хосни Мубарак в затвора и наблюдава как Муамар Кадафи бе линчуван от кръвожадната тълпа. В резултат на това се безпокои какво може да му се случи, ако падне от власт, ето защо е поискал от Самир Басара да подготви малко бели пари за черни дни за него и семейството му.

— Искаш да кажеш, че Джак Брадшоу е продавал откраднати картини на президента на Сирия?

Алон вдигна поглед към изображенията, появяващи се на видеостената на Навот. Режимът току-що бе обстрелял държан от бунтовниците квартал в Дамаск. Имаше безброй загинали.

— Сирийският управник и неговият род притежават милиарди — каза Навот.

— Така е — отвърна Габриел, — но американците и Европейският съюз замразяват всички негови активи и активите на най-близките му сътрудници, които успеят да открият. Дори Швейцария замрази сирийски активи на стойност стотици милиони евро.

— Обаче по-голямата част от богатството му е все още някъде там.

— За момента — каза Габриел.

— А защо не златни кюлчета или трезори, пълни с пари в брой? Защо картини?

— Предполагам, че той притежава също и злато, и пари в брой. В крайна сметка, както ще ти каже всеки инвестиционен консултант, разнообразието е ключът към успеха в дългосрочен план. Но ако аз трябваше да съветвам сирийския президент — добави Алон, — щях да му кажа да инвестира в активи, които лесно могат да се скрият и превозват.