Даниъл Силва - Крадецът

Точно тогава камбаните на църквата забиха, отбелязвайки пет часа. Няколко минути по-късно тежката дървена врата се отвори и един свещеник в черно расо се появи на стъпалата. Той застана там, усмихвайки се благосклонно, докато няколко енориаши — предимно стари жени, се заточиха една след друга към площада. Една от жените, след като кимна разсеяно за довиждане на свещеника, внезапно застина на място, сякаш само тя бе предупредена за наличието на опасност. След това жената продължи да върви и изчезна през вратата на малка схлупена къща в съседство с жилището на пастора.

Габриел си поръча още едно кафе. След това промени решението си и вместо него, си поръча чаша червено вино. Сумракът се сгъсти; лампите грееха топло в магазините и прозорците на схлупената къща близо до дома на пастора. Сега пред вратата ѝ, която беше открехната само няколко сантиметра, се появи десетгодишно момче с дълга къдрава коса. Една малка бледа ръка се показа през пролуката, стискайки синьо листче. Момчето грабна листчето и тръгна през площада към кафенето, където го постави на масата на Алон до чашата с червено вино.

— Какво има този път? — попита той.

— Тя не каза — отвърна момчето. — Никога не го прави.

Габриел даде на момчето няколко монети, за да си купи бонбони, и продължи да отпива от виното си, докато нощта се спусна над площада. Накрая взе листчето и прочете единственото изречение, което бе написано на него:

„Мога да ви помогна да намерите това, което търсите“. Той се усмихна, пъхна бележката в джоба си и остана да седи, докато не изпи и последната глътка от виното си. Тогава се изправи и тръгна през площада.

Тя стоеше на вратата, за да го посрещне, наметнала с шал крехките си рамене. Очите ѝ бяха като бездънни черни езера, а лицето ѝ беше бяло като брашно. Жената го погледна внимателно, преди най-накрая да му протегне ръка. Тя беше топла и сякаш безтегловна. Докато я държеше, изпита чувството, че е обгърнал в шепата си пойна птичка.

— Добре дошли отново в Корсика — каза тя.

— Откъде знаете, че съм тук?

— Аз знам всичко.

— Тогава ми кажете как съм пристигнал на острова.

— Не ме обиждайте.

Скептицизмът на Габриел беше престорен. Той отдавна бе загърбил всички съмнения относно способността на старицата да надзърва както в миналото, така и в бъдещето. Тя стисна здраво ръката му и затвори очи.

— Живели сте в града на водата със съпругата си и сте работили в църква, където е погребан един велик художник. Били сте щастлив, наистина щастлив, за първи път в живота си. После се е появил един едноок мъж от Рим и…

— Добре — каза Алон. — Доказахте правотата си.

Жената пусна ръката му и посочи към малката дървена маса във всекидневната. На нея имаше плитка чиния с вода и съд със зехтин. Те бяха нейните работни инструменти. Старицата беше синядора 24 24 Название в Корсика на жените, които се занимават с разваляне на магии, лекуване на уроки и на уплах. — Б.пр. . Корсиканците смятаха, че има силата да избавя от уроки. Първия път Габриел бе предположил, че не е нищо повече от една знахарка, но вече не смяташе така.

— Седнете — каза тя.

— Не искам — отвърна Алон.

— Защо не искате?

— Защото ние не вярваме в такива неща.

— Евреите ли?

— Да — отговори той. — Евреите.

— Но преди го направихте.

— Вие ми казахте неща за миналото ми, неща, които нямаше откъде да знаете.

— Значи сте били любопитен?

— Предполагам, че да.

— А сега не сте ли любопитен?

Жената седна на обичайното си място до масата и запали свещ. След кратко колебание Габриел седна срещу нея. Той побутна съда със зехтин към средата на масата и скръсти упорито ръце. Старицата затвори очи.

— Едноокият мъж ви е помолил да намерите нещо заради него, нали?

— Да — отвърна Алон.

— Става дума за картина, нали? Творбата на един луд човек, на един убиец. Тя е взета преди много години от малка църква, намираща се на остров.

— Дон Орсати ли ви го каза?

Старицата отвори очи.

— Никога не съм говорила с дона по този въпрос.

— Продължавайте.

— Картината е била открадната от мъже като дона, само че много по-лоши. Те са се отнесли много зле с нея. Тя до голяма степен е увредена.

— Но картината е оцеляла, нали?

— Да — отговори жената, като кимна бавно. — Оцеляла е.

— Къде е сега?

— Близо е.

— Близо до какво?

— Не е по силите ми да ви кажа това. Но ако направите теста със зехтина и водата — добави тя, като погледна към средата на масата, — вероятно ще мога да помогна.