Даниъл Силва - Крадецът

— Някой конкретен ли имаш предвид?

— Директорът по централноевропейските продажби.

— Каква изненада.

Алон не каза нищо.

— И ако се съглася?

— Едната ръка мие другата — отвърна Габриел, — а двете ръце мият лицето.

Донът се усмихна.

— Може би в крайна сметка наистина си корсиканец.

Алон се загледа в долината и се усмихна.

— За съжаление, не съм такъв, дон Орсати.

Както се оказа, човекът, който бе нужен на Габриел, за да намери творбата на Караваджо, бе по работа далеч от острова. Дон Орсати не каза къде е той, нито дали работата му е свързана със зехтина или с проливане на кръв, а само че ще се върне след два, най-много три дни. Той даде на Алон един пистолет „Танфолио“ и ключовете за вилата в съседната долина, където да го изчака. Габриел познаваше добре вилата. Той беше отседнал там с Киара след последната им операция и на нейната огряна от слънце тераса бе научил, че тя носи неговите деца. Имаше само един проблем с къщата: за да стигне до нея, трябваше да мине край трите древни маслинови дървета, където неизменно стоеше на пост ужасният кафеникав козел на дон Казабианка, предизвиквайки всички, които се осмеляха да нахлуят в неговата територия. Старият козел поначало си беше отмъстително създание, но, изглежда, хранеше особена ненавист към Алон, с когото бе имал множество сблъсъци, изпълнени с взаимни заплахи и обиди. В края на обяда Орсати обеща да поговори с дон Казабианка от името на Габриел.

— Вероятно той би могъл да разубеди животното — добави скептично донът.

— Или би могъл да превърне козела в чанта и чифт обувки.

— Хич да не ти хрумват подобни мисли — предупреди го Орсати. — Ако докоснеш дори един косъм от главата на нещастния козел, това ще предизвика вражда.

— Какво ще стане, ако той просто изчезне?

— Макиата няма очи — рече донът, — но вижда всичко.

С тези думи Орсати придружи Габриел по стълбите до двора и го видя да се качва в колата си. Алон кара по шосето, докато то премина в черен път, и след това продължи още малко. Когато стигна до острия ляв завой, видя козела на дон Казабианка да стои, завързан за едно от трите стари маслинови дървета, с израз на унижение на прошарената му муцуна. Алон отвори прозореца си и на италиански засипа козела с куп обиди по отношение на външния му вид, неговото родословие и позора на сегашното му положение. След това, смеейки се, пое нагоре по склона на хълма към вилата.

Тя беше малка и спретната, с червен керемиден покрив и големи прозорци с изглед към долината. Като влезе, веднага си пролича, че двамата с Киара са били последните ѝ обитатели. Неговият скицник все още лежеше на масичката в хола, а в хладилника намери неотворена бутилката „Шабли“, която му беше дал отсъстващият директор по европейските продажби на дон Орсати. Иначе рафтовете на кухненския килер бяха празни. Габриел отвори френските прозорци, за да влезе следобедният бриз, седна на терасата и проучва задълбочено предоставеното му от генерала досие за картината на Караваджо, докато студът не го накара да влезе вътре. Дотогава вече минаваше четири часът и слънцето изглеждаше кацнало в горния край на долината. Той си взе набързо един душ, облече чисти дрехи и се отправи към селото, за да напазарува, преди да затворят магазините.

В този изолиран край на Корсика бе имало град още от мрачните дни след падането на Римската империя, когато вандалите опустошили бреговете ѝ толкова безмилостно, че ужасените островитяни нямали друг избор, освен да избягат в планинската част, за да оцелеят. Една древна улица се виеше спираловидно край вилите и жилищните сгради, стигайки до широк площад в най-високата точка на градчето. От трите страни на площада имаше магазини и кафенета, от четвъртата се издигаше старата църква. Габриел намери място за паркиране и се запъти към пазара, но реши, че първо има нужда да се подкрепи с едно кафе. Той влезе в едно от кафенетата и седна на маса, откъдето можеше да гледа мъжете, които играеха петанк 23 23 Игра на земя с метални топки, възникнала във Франция в началото на XX в., но произлизаща от стара провансалска игра, чиито корени датират още от VIII–IX в. — Б.пр. на площада под светлината на уличен фенер от ковано желязо. Един от мъжете позна в лицето на Алон приятеля на дон Орсати и го покани да се присъедини към играта. Габриел се престори, че го боли рамото и отвърна на френски, че би предпочел да си остане зрител. Той не спомена, че трябва да пазарува. В Корсика с това все още се занимаваха жените.