Даниъл Силва - Крадецът

Габриел остана неподвижен.

— От какво се страхувате? — попита старицата.

— От вас — отговори искрено Алон.

— Вие имате силата на Бог. Защо трябва да ви е страх от крехка и стара жена като мен?

— Защото вие също притежавате сила.

— Силата да виждам — каза тя, — но не и земни сили.

— Способността да се вижда бъдещето е голямо предимство.

— Особено за някой с вашата професия.

— Да — съгласи се с усмивка Габриел.

— Тогава защо не направите теста със зехтина и водата?

Той запази мълчание.

— Вие сте загубили много неща — каза внимателно старицата. — Съпруга, син, вашата майка. Но дните на скръб са вече зад гърба ви.

— Моите врагове ще се опитат ли някога да убият жена ми?

— Нищо лошо няма да сполети нея или децата ви.

Старицата кимна към съда със зехтина. Този път Габриел потопи показалеца си в него и остави три капки от мазнината да паднат във водата. По законите на физиката зехтинът трябваше да се събере на повърхността в една обща капка. Вместо това, той се разпръсна на хиляди капчици и скоро от него не остана и следа.

— Вие сте урочасан — каза сериозно старицата. — Би било разумно да ми позволите да премахна от вас уроките.

— Предпочитам да взема два аспирина.

Жената се взря в чинията с вода и зехтин.

— Картината, която търсите, изобразява младенеца Христос, нали?

— Да.

— Странно е, че човек като вас ще търси нашия Господ и Спасител. — Тя отново сведе поглед към чинията. — Картината е била преместена от острова. Тя изглежда по-различно от преди.

— Как така?

— Била е поправена. Човекът, който го е извършил, сега е мъртъв. Но вие вече знаете това.

— Някой ден ще трябва да ми покажете как го правите.

— Това не е нещо, което може да се научи. То е дар от Бога.

— Къде е картината сега?

— Не мога да кажа.

— Кой я притежава?

— Извън възможностите ми е да ви дам името му. Жената може да ви помогне да я намерите.

— Каква жена?

— Не мога да кажа. Не позволявайте да ѝ се случи нищо лошо, иначе ще загубите всичко.

Главата на старицата се отпусна към едното ѝ рамо — пророкуването я бе изтощило. Габриел пъхна няколко банкноти под чинията с вода и зехтин.

— Имам да ви казвам още едно нещо, преди да си тръгнете — каза старицата, когато той се изправи.

— Какво е то?

— Жена ви е напуснала града на водата.

— Кога? — попита Алон.

— Докато сте били в компанията на едноокия мъж в града до морето.

— Къде е тя сега?

— Чака ви в града на светлината — отговори синядората.

— Това ли е всичко?

— Не — каза тя, затваряйки очи. — Старецът няма да живее още дълго. Помирете се с него, преди да е станало твърде късно.

Тя беше права поне за едно нещо — изглежда, Киара наистина бе напуснала Венеция. По време на краткия разговор по мобилния ѝ телефон тя каза, че се чувства добре и че отново вали. Габриел бързо провери времето във Венеция и видя, че е било слънчево дни наред. Обажданията му по телефона в апартамента им останаха без отговор, а баща ѝ — непроницаемият равин Дзоли, сякаш имаше списък с готови извинения, за да обясни защо дъщеря му не беше на бюрото си. Тя ту бе отишла да пазарува, ту беше в книжарницата на гетото, ту беше на посещение в старческия дом. „Ще ѝ кажа да ти се обади веднага щом се прибере. Шалом, Габриел.“ Алон се зачуди дали красивият телохранител на генерала бе съучастник в изчезването на Киара, или и той самият е бил измамен. Заподозря, че е второто. Киара бе по-добре обучена и по-опитна от всеки охранител на карабинерите.

Той отиваше до селото два пъти на ден: веднъж сутринта за закуска и кафе и отново вечерта за чаша вино в кафенето близо до играещите на петанк. И в двата случая виждаше синядората, като излизаше от църквата след литургията. Първата вечер тя не му обърна внимание. Но на втората момчето с къдравата коса дойде до масата му с друга бележка. Изглежда, мъжът, когото Габриел чакаше, щеше да пристигне в Калви с ферибота на следващия ден. Алон позвъни на дон Орсати, който потвърди, че това е вярно.

— Откъде разбра? — попита той.

— Макиата няма очи — отвърна загадъчно Габриел и затвори.

Следващата сутрин той прекара в доизпипване на последните подробности от плана си за намирането на липсващата картина на Караваджо. По обяд отиде до трите древни маслинови дървета и отвърза козела на дон Казабианка. Час по-късно видя едно очукано рено хечбек да навлиза в долината сред облак прах. Когато наближи трите древни маслинови дървета, старият козел застана предизвикателно на пътя му. Разнесе се пронизителният вой на клаксон, а скоро след това в долината отекнаха скверни обиди и неописуеми закани за физическа разправа. Алон отиде в кухнята и отвори бутилка „Шабли“. Англичанинът се беше върнал в Корсика.