Даниъл Силва - Крадецът

— Това ли е всичко? — Келър се усмихна. — Опасявах се, че ще ме помолиш да направя нещо трудно.

Алон му разказа цялата история, като започна със злощастното посещение на Джулиан Ишърууд във вилата до езерото Комо и завърши с необичайното предложение на генерал Ферари за връщането на най-желаната липсваща картина на света. Келър не помръдна през цялото време, подпрял лакти на коленете си със събрани длани, като неволно каещ се грешник. Способността му да стои дълго напълно безмълвен изнервяше дори Габриел. Докато беше служил към САС в Северна Ирландия, Кристофър се бе специализирал в близко наблюдение — опасна техника за наблюдение, която изисквала от него да прекарва седмици наред в тесни скривалища, като тавани и плевни. Той също така се бе внедрил в Ирландската републиканска армия, представяйки се за католик от Западен Белфаст, и точно затова Алон бе убеден, че Келър може да изиграе ролята на крадец на произведения на изкуството, притежаващ незаконно придобита картина за продан. Англичанинът обаче не беше толкова сигурен.

— Аз не се занимавам с това — каза той, когато Габриел завърши краткия си разказ. — Аз следя и убивам хора, взривявам разни неща, но не крада картини. И не ги продавам на черния пазар.

— Щом можеш да минеш за католик от жилищния квартал Балимърфи, може да минеш и за гангстер от Източен Лондон. Ако не ме лъже паметта — добави Алон, — ти си доста добър в използването на различни акценти.

— Вярно е — призна Келър, — обаче знам много малко за изкуството.

— Повечето крадци също не знаят. Точно затова те са крадци, а не куратори и изкуствоведи. Но не се притеснявай, Кристофър, аз ще ти шепна в ухото.

— Нямаш представа с какво нетърпение чакам това.

Габриел не отвърна нищо.

— Ами италианците? — попита Келър.

— Какво за тях?

— Аз съм професионален убиец, който е известно, че от време на време практикува занаята си на италианска земя. Няма да мога да се върна там, ако твоят приятел от карабинерите разбере, че съм работил с теб.

— Генералът никога няма да узнае, че си бил замесен.

— Откъде си сигурен?

— Защото той не иска да знае.

Келър не изглеждаше убеден. Той си запали цигара и замислено издуха облак дим към тавана.

— Трябва ли да пушиш? — попита Алон.

— Това ми помага да мисля.

— А на мен ми затруднява дишането.

— Сигурен ли си, че си израелец?

— Донът явно мисли, че съм таен корсиканец.

— Не е възможно — каза Кристофър. — Един корсиканец никога не би се съгласил да намери картина, която е в неизвестност повече от четиридесет години, особено за някакъв гаден италианец.

Габриел отиде в кухнята, взе една чинийка от шкафа и я постави пред Келър. Англичанинът дръпна за последен път от цигарата си, преди да я смачка.

— Какви пари смяташ да използваш?

Той каза на Кристофър за куфарчето, пълно с един милион евро, дадено му от генерала.

— С един милион няма да стигнеш далеч.

— Да ти се намират някакви дребни?

— Може би имам малко джобни пари, останали от удара във Варшава.

— Колко?

— Пет или шестстотин.

— Много щедро от твоя страна, Кристофър.

— Това са мои пари.

— Какво са пет-шестстотин евро между приятели?

— Много пари. — Келър изпусна дълга въздишка. — Все още не съм сигурен дали мога да се справя с това.

— С какво да се справиш?

— Да се представя за крадец на картини.

— Ти убиваш хора за пари — каза Алон. — Не мисля, че това ще бъде кой знае колко по-трудно.

Обличането на Кристофър Келър за ролята на международен крадец на творби на изкуството се оказа най-лесната част от подготовката му, защото в гардероба на вилата му имаше голям избор на облекло за всякакви поводи или убийства. Имаше дрехи, за да се представи като скитащ бохем, като пътуващ с частния си самолет тузар, като планински катерач. Имаше дори костюм на римокатолически свещеник, допълнен с молитвеник и куфарче с църковна утвар 26 26 Сбор от различните предмети, които се употребяват по време на литургията. — Б.пр. . В крайна сметка Габриел избра вида дрехи, които Келър обикновено носеше: бели ризи, ушити по поръчка тъмни костюми и модни мокасини. Като аксесоари към облеклото на англичанина добави няколко златни верижки и гривни, лъскав швейцарски часовник, слънчеви очила със синкав оттенък на стъклата и руса перука с гъст перчем. Кристофър ги допълни с фалшивия си британски паспорт и кредитни карти на името на Питър Рътлидж. Алон си помисли, че така той изглежда малко прекалено изтънчен за престъпник от Ийст Енд, но това нямаше значение. Никой в света на изкуството никога нямаше да узнае името на крадеца.