Даниъл Силва - Крадецът

— Няма да допусна отново същата грешка.

Киара го целуна по устните и го попита защо е подновил връзката си с най-успешния крадец на произведения на изкуството в света. Габриел ѝ разказа всичко.

— Сега разбирам защо генерал Ферари толкова силно искаше ти да разследваш смъртта на Брадшоу.

— Той през цялото време е знаел, че Брадшоу е бил мошеник — каза Алон. — Също така е чул слуховете, че неговите пръстови отпечатъци са били по картината на Караваджо.

— Предполагам, че това би могло да обясни нещо странно, което открих в данъчните архиви на „Меридиан Глоубъл Кънсълтинг Груп“.

— Какво е то?

— През последните дванадесет месеца „Меридиан“ е свършила доста работа за фирмата „Ел Икс Ар Инвестмънтс“ от Люксембург.

— Каква е тази фирма?

— Трудно е да се каже. „Ел Икс Ар Инвестмънтс“ е доста непрозрачна компания.

Габриел хвана нов кичур от косата на Киара и попита какво друго е открила в електронните файлове на Джак Брадшоу.

— През последните няколко седмици от живота си той е изпратил няколко имейла до акаунт 27 27 Потребителски абонамент за компютърна мрежа или компютърна система, включващ персонален идентификационен код, парола и права за достъп до определени услуги. — Б.пр. в Джимейл 28 28 Безплатна услуга за уеб базирана електронна поща на „Гугъл“. — Б.пр. с автоматично генерирано потребителско име.

— Какво са обсъждали?

— Сватби, партита, времето — всички обичайни неща, които хората обсъждат, когато всъщност говорят за нещо друго.

— Имаш ли някаква представа къде е базиран този негов кореспондент?

— В интернет кафенета в Брюксел, Антверпен и Амстердам.

— Естествено.

Тя се претърколи по гръб. Алон сложи дланта си върху корема ѝ, докато дъждът тихо трополеше по прозореца.

— За какво си мислиш? — попита Киара след малко.

— Чудех се дали е истинско, или просто е плод на моето въображение.

— Кое?

— Няма значение.

Тя не настоя повече.

— Предполагам, че ще трябва да кажа нещо на Узи.

— Предполагам, че да.

— Какво да му кажа?

— Истината — отвърна Габриел. — Кажи му, че ще открадна картина на стойност 200 милиона долара и ще видя дали ще мога да я продам на господин Голямата клечка.

— Какво ще правиш след това?

— Трябва да отида до Лондон, за да пусна един скверен слух.

— А после?

— Ще отида в Марсилия, за да стане скверният слух реалност.

На следващата сутрин Габриел позвъни в галерията за изящни изкуства „Ишърууд“, докато пресичаше Лестър Скуеър. Той поиска да види Джулиан далеч от галерията и обичайните за артистичния свят барове в Сейнт Джеймс. Ишърууд предложи кафе-бар „Лидо“ в Хайд Парк. По думите му никой от света на изкуството никога не би стъпил там.

Той пристигна няколко минути след един часа, облечен като типичен англичанин със сако от туид и водоустойчиви обувки. Джулиан изглеждаше много по-трезвен, отколкото бе обикновено в ранния следобед.

— Далеч съм от мисълта да се оплаквам — каза Габриел, стискайки ръката на Ишърууд, — но секретарката ти ме остави да чакам близо десет минути, преди най-накрая да ме свърже с теб.

— Смятай се за щастливец.

— Кога ще я уволниш, Джулиан?

— Не мога да го направя.

— Защо не можеш?

— Може би още съм влюбен в нея.

— Тя злоупотребява с това.

— Знам. — Ишърууд се усмихна. — Ако поне спяхме заедно, тогава щеше да е идеално.

Те седнаха на една маса с изглед към езерото Серпънтайн. Ишърууд изгледа намръщено менюто.

— Не е точно „Уилтънс“, нали?

— Ще оцелееш, Джулиан.

Ишърууд не изглеждаше убеден. Той си поръча сандвич със скариди и чаша бяло вино за кръвното си налягане. Алон си поръча чай и едно кексче. Когато отново останаха сами, Габриел му разказа всичко, което бе открил, след като бе напуснал Венеция. После му каза какво планира да направи.

— Непослушно момче — рече тихо Джулиан. — Абсолютно непослушно момче.

— Това беше идея на генерала.

— Той е едно лукаво копеле, нали?

— Точно затова е толкова добър в работата си.

— Той е длъжен да бъде добър. Но аз, като председател на Комитета за защита на изкуството — добави Ишърууд с официален тон, — ще проявя нехайство, ако не възразя срещу един аспект на твоята доста добре замислена операция.

— Няма друг начин, Джулиан.

— Ами ако картината се повреди по време на кражбата?

— Сигурен съм, че мога да намеря някой, който да я оправи.