Даниъл Силва - Крадецът

Директорът на музея „Винсент ван Гог“ излезе пред медиите, за да отправи призив за връщането на картината невредима. И когато това не подейства на крадците, той предложи значително възнаграждение, което принуди холандската полиция да пропилее безброй часове в проследяването на измислици и фалшиви следи. Кметът на Амстердам — непокаял се радикал, сметна, че следва да се направи демонстрация. Три дни по-късно няколкостотин активисти от всякакъв вид се събраха на Музейния площад да поискат крадците да предадат картината невредима. Те също така призоваха за етично отношение към животните, край на глобалното затопляне, легализиране на всички рекреационни наркотици, закриването на американския център за извънсъдебно задържане в залива Гуантанамо, както и за край на окупацията на Западния бряг и Ивицата Газа. Нямаше арести и всички добре си прекараха, особено онези, които се възползваха от раздаваните безплатно канабис и презервативи. Дори и най-либералните холандски вестници сметнаха, че протестът е бил безсмислен. „Ако това е най-доброто, което можем да направим — написаха те, — трябва да се подготвим за деня, когато стените на най-големите ни музеи ще бъдат голи.“

Зад кулисите обаче холандската полиция полагаше далеч по-традиционни усилия, за да върне картината, която несъмнено бе най-известната творба на Ван Гог. Те разговаряха с техните информатори, подслушваха телефоните и следяха имейл акаунтите на известните им крадци и държаха под око галериите в Амстердам и Ротердам, за които подозираха, че се занимават с продажба на крадени стоки. Но когато изтече още една седмица без никакъв напредък, те решиха да се свържат със събратята си в Европол . Белгийците ги изпратиха за зелен хайвер в Лисабон, докато французите не направиха нищо друго, освен да им пожелаят късмет. Най-интригуващата чуждестранна следа дойде от генерал Чезаре Ферари от Арт отряда, който заяви, че е чул слух, че руската мафия е организирала кражбата. Холандците изпратиха настойчива молба до Кремъл за информация. Руснаците не си направиха труда да отговорят.

Дотогава настъпи началото на май, а холандската полиция не притежаваше нито една съществена следа за местонахождението на картината. Публично нейният началник обеща да удвои усилията си. Неофициално той призна, че освен ако няма божествена намеса, картината на Ван Гог вероятно е загубена завинаги. В музея на мястото на картината бе окачено черно платно. Един британски журналист язвително помоли директора на музея да бъде засилена сигурността. В противен случай, пошегува се той, крадците щели да откраднат и платното.

Имаше хора в Лондон, които сметнаха статията за проява на лош вкус, но по-голяма част от представителите на света на изкуството свиха колективно рамене и продължиха живота си. Наближаваха търговете за произведения от стари майстори и по думите на всички сезонът щеше да бъде най-доходоносният от години насам. Трябваше да се гледат картини, да се ухажват клиенти и да се разработват стратегии за офериране. Джулиан Ишърууд бе потънал в работа. В срядата на въпросната седмица той бе забелязан в аукционната зала на „Бонамс“ да разглежда италиански речен пейзаж, приписван на кръга на Агостино Буонамико. На следващия ден Ишърууд обядва обилно в „Дорчестър“ с един турски емигрант, на вид с неограничени финансови средства. В петък той остана след края на работното време на „Кристис“, за да извърши надлежната експертиза на картина от XVIII в., изобразяваща Йоан Кръстител, от Болонската школа. В резултат на това барът на ресторант „Грийнс“ беше пълен до краен предел, когато той пристигна. Джулиан спря, за да поговори насаме с Джеръми Краб, преди да се настани на обичайната си маса с обичайната си бутилка „Сансер“. Тантурестият Оливър Димбълби флиртуваше безсрамно с Аманда Клифтън — възхитителната нова шефка на отдела за импресионистично и модерно изкуство на „Сотбис“. Той набута една от позлатените си визитки в ръката ѝ, изпрати въздушна целувка на Симон Менденхол и след това се приближи до масата на Ишърууд.

— Скъпи Джули — каза Оливър, като се отпусна на празния стол. — Кажи ми нещо, което е абсолютно скандално. Някакъв шокиращ слух. Малко злостни клюки. Нещо, с което да забавлявам хората на маса до края на седмицата.

Ишърууд се усмихна, наля два пръста вино в празната чаша на Оливър и продължи да се наслаждава на вечерта си.

— В Париж? Наистина ли?