Даниъл Силва - Крадецът

— „Рождеството“ ли? — попита донът.

— Никога не съм предполагал, че сте човек на изкуството, дон Орсати.

— Не съм — призна корсиканецът, — но следя внимателно случая през годините.

— По някаква конкретна причина ли?

— По една случайност бях в Палермо вечерта, когато картината на Караваджо бе открадната. Всъщност — добави той с усмивка — почти съм сигурен, че именно аз открих, че тя липсва.

На терасата с изглед към долината дон Антон Орсати разказа как в края на лятото на 1969 година в Корсика пристигнал сицилианският бизнесмен Ренато Франкона. Сицилианецът искал да бъде отмъстено за красивата му дъщеря, която била убита няколко седмици по-рано от Сандро ди Лука — важен член на „Коза Ностра“. Дон Карлу Орсати, тогавашният шеф на клана Орсати, не искал да се замесва. Обаче синът му, способният убиец Антон, в крайна сметка убедил баща си да му позволи да изпълни лично договора. Въпросната вечер всичко минало по план, с изключение на лошото време, което направило невъзможно напускането на Палермо. Като нямал нищо по-добро за вършене, младият Антон тръгнал да търси църква, за да изповяда греховете си. Църквата, в която влязъл, била „Сан Лоренцо“.

— И точно това — каза Орсати, като вдигна снимката на празната рамка — видях онази вечер. Както се досещаш, не съобщих за кражбата в полицията.

— Какво се случи с Ренато Франкона?

— От „Коза Ностра“ го убиха няколко седмици по-късно.

— Предположили са, че той стои зад убийството на Ди Лука?

Донът кимна печално.

— Но поне умря с чест.

— Как така?

— Тъй като отмъсти за убийството на дъщеря си.

— И хората се чудят защо Сицилия не е икономическата и интелектуална сила на Средиземноморието.

— Парите не идват от пеене — каза донът.

— Какъв беше вашият мотив?

— Вендетата е задържала това семейство в бизнеса в продължение на поколения — отговори Орсати. — Убийството на Сандро ди Лука доказа, че можем да действаме извън Корсика, без да бъдем открити. Баща ми си остана против до смъртта си. Но след като той си отиде, аз направих семейния бизнес международен.

— Ако не се разрастваш, загиваш.

— Това еврейска поговорка ли е?

— Вероятно — отговори Габриел.

На масата бе сервиран традиционен корсикански обяд с ухаещи на макиата ястия. Алон си взе от зеленчуците и сирената, но пренебрегна наденицата.

— Това е кашерно — каза Орсати, като сложи с вилицата си няколко парчета от месото в чинията на Габриел.

— Не знаех, че има равини в Корсика.

— Има много — увери го донът.

Алон избута настрана парчетата наденица и попита Орсати дали все още ходи на църква, след като отнеме нечий живот.

— Ако го правех — отговори корсиканецът, — щях да прекарвам повече време на колене, отколкото някоя перачка. Освен това на този етап съм напълно неспасяем. Господ може да прави с мен каквото пожелае.

— Бих се радвал да видя разговора между теб и Бог.

— Дано се проведе по време на корсикански обяд. — Донът се усмихна и напълни отново с розе чашата на Габриел. — Ще ти споделя една тайна — каза той, връщайки бутилката в средата на масата. — Повечето хора, които убиваме, заслужават да умрат. По своя собствен малък начин кланът Орсати е направил света много по-добро място.

— Щяхте ли да се чувствате по този начин, ако ме бяхте убили?

— Не ставай глупав — отговори донът. — Да те оставя жив бе най-доброто решение, което някога съм вземал.

— Доколкото си спомням, дон Орсати, вие нямахте нищо общо с решението да остана жив. В действителност — добави остро Алон — вие бяхте твърдо против него.

— Дори и аз, непогрешимият дон Антон Орсати, от време на време допускам грешки, въпреки че никога не съм правил нещо толкова глупаво, като да се съглася да намеря картина на Караваджо за италианците.

— Аз наистина нямах голям избор по този въпрос.

— Това е налудничава задача.

— Точно по моята специалност.

— Карабинерите търсят тази картина в продължение на повече от четири десетилетия и така и не са успели да я намерят. Според мен тя вероятно отдавна е унищожена.

— Слуховете, които се носят, не са такива.

— Какво си чул?

Габриел отговори на въпроса, като даде на дона същата информация, която бе дал на генерал Ферари в Сан Ремо. След това му обясни своя план за връщането на картината. Корсиканецът явно бе заинтригуван.

— Какво общо има това с фамилията Орсати? — попита той.

— Имам нужда да наема един от хората ви.